Как изглежда светът без смарт технологиите?

24.05.2018
Как изглежда светът без смарт 
технологиите?
Победителите в тазгодишното предизвикателство на конкурса „Словотворци”

Да спреш за миг и да се огледаш наоколо. Такава беше основната цел на темата в конкурса за есе „Словотворци”, организиран за трета година от фондация „Благотворител”. Тийнейджъри от 23 населени места се включиха в предизвикателството да преживеят един ден без съвременните технологии и да разкажат за него. Някои не се бяха престрашили и само си представяха какво би било. Благодарим на всички 50 смелчаци, които споделиха своите преживявания и размисли. Равносметката – никой не се отказа от даровете на съвремието, но пък всеки преживя вълнуващи, незабравими мигове. Отправиха се предложения да има Ден без технологии, в който да останем насаме със себе си и да отворим сетивата си за другите.

През последните 14 години от „Благотворител” сме свидетели колко бързо се променя начинът на общуване и изразяване при учениците и как това се отразява на връзките, приятелствата, ученето, намирането на работа. Оказва се, че наистина е много трудно да се лишим от новите придобивки, а и не е нужно, защото те улесняват живота в много отношения. Важното е да бъдем умерени в използването им.

За първа година в конкурса наградите са три: първа и втора са парични /съответно по 250 и 150 лв./, а специалната награда е ваучер за туристическо пътуване /на стойност 200 лв/.
Понякога, гледайки през очите на „мрежата”, забравяме себе си, другите, красотата около нас. За този пре(мрежен) поглед или по-скоро за усещането да погледнеш нагоре ни разказаха и тримата победители в конкурса.

Първа награда печели Владимир Илиев от Карнобат. В есето си той разказва за един ден в гората, в която си е играел като дете. Ето кратък откъс. „Свалих обувките си, после чорапите и тръгнах бос. Почувствах облекчение. От малкия безкраен свят на технологиите. Почувствах свободата, която ясно се беше завърнала в мен. Един бодил се заби в петата ми. Седнах насред поляната… Не усетих кога се е мръкнало. Никой не можеше да ме открие. Дори не знаех колко е часът. Бях наблизо до дома си, но никой не би дошъл да ме търси тук. Нито бях публикувал в социалната мрежа къде съм, нито бях качил снимка – аз съм невидим в света на технологиите, но толкова видим в моя свят. Преоткрих себе си, намерих вдъхновение в живия живот.“
Цялото есе на Владимир прочетете тук.

Никола Илиев от Поморие споделя много искрено как преоткрива общуването със семейството си. Неговото есе журито класира на второ място. „Познавам ли всъщност своите родители, знам ли какво става в техния живот. Вечер щом се приберем, разменяме по някоя реплика, основно свързана с моето училище, след което те вторачват погледите си в екрана на телевизора, пленени от събитията по света, а аз се потапям в моя свят на виртуални срещи  и чатове или отварям поредната компютърна игра, която не ме оставя до късно да  заспя.
Днес аз говоря с моите родители не само за училище. Те ми разказват за своите планове, споделяме общи идеи, смеем се, разказваме си и тъжни и смешни истории. Общуването реално, не само със семейството, но и с приятели е несравнимо с нищо друго на този свят. Когато говориш с някого и виждаш очите му, усмивката, болката или гнева, разбираш истински думите, а често те даже не ти трябват.“
Цялото есе на Никола прочетете тук.

Тази година имаме и специална награда, която отива при Елица Калева от Пловдив. Ето откъс от есето ѝ, а цялото есе може те прочетете тук.Carpe diem” са казали древните римляни и толкова векове по-късно ние се стремим към абсолютно същото. Но е настъпила една съществена промяна. Ние отдавна сме  забравили метафоричното значение и сме започнали буквално да улавяме мига чрез фотоапаратите си, телефоните и таблетите. Отделяме часове в търсене на идеалния ефект и ъгъла, от който животът ни да изглежда възможно най-перфектен… Заровили сме глави в телефоните си и не осъзнаваме колко много неща се случват, докато сме заети да търсим най-подходящия емотикон, отговарящ на чувствата ни. Представяме най-добрите си дни и моменти в интернет пространството и гледаме със завист профилите на хора, които също представят най-добрите си дни и моменти.