В мрежа

IMG 1491214567155През 2005 г. фондацията създаде със свои средства първия компютърен и интернет клуб с 4 PC конфигурации в Дом за деца “П. Р.Славейков” в София. Така бе поставено началото на проекта "В мрежа".

Цел: да се предостави възможност на израстващи без родителски грижи деца от 7 до 18 години да получат достъп до новите информационни технологии и Интернет, за да преодолеят социалната изолация, в която живеят.

Териториален обхват: организирани са 21 интернет клуба в домовете в София, Разлив, Долна баня, Брацигово, Исперих, Доганово, Благоевград, Якоруда, Пловдив, Стара Загора, Асеновград, Велинград и Нови хан.

Резултати: съобразно нуждите на всеки дом са доставени компютърни конфигурации и допълнително оборудване, компютрите са свързани в мрежа, изградени са интернет връзки, осигурява се редовна сервизна поддръжка, провежда се обучение на децата и на желаещите педагози за работа с основни компютърни програми.

IMG 1309768996555Вече над 1400 деца имат достъп до Световната мрежа и могат да общуват помежду си чрез сайта на проекта www.vmreja.com
Проектът получи одобрението на Министерството на образованието, младежта и науката и на Държавната агенция за закрила на децата, подкрепата на Българска асоциация за информационни технологии и на фирми, които дариха употрабявани компютри и монитори.

Голям успех за екипа и признание за значимостта на "В мрежа" бе дарението на Microsoft на софтуерни продукти през април 2010 г. Досега в 8 от домовете са инсталирани Office2003, Office 2007, Office 2010, Windows XP Professional.

Постигам по-висок успех

IMG 1446215695157Цел на проекта: да стимулира усилията и стремежа към знания на ученици с висок успех от 8-и до 12-и клас и студенти, лишени от родителски грижи, настанени в приемни семейства или с нарушено зрение от цялата страна.


Период на изпълнение от 2005 - до сега

Резултати: за 28 учебни срока са изплатени 404 стипендии на ученици с отличен и много добър успех и на студенти, повишена е мотивацията за постигане на по-висок успех.

Размерът на изплащаните средства се увеличи, въведе се конкурсното начало за кандидатстващите на два етапа: служебна бележка за успех и отсъствия и автобиография; есе по зададена тема и интервю. Този подход се оказа стимулиращ за учениците. Ежемесечното изплащане на стипендиите дава възможност за по-близък контакт със стипендиантите и за ранно насочване към бъдещи професионални курсове.

Стипендията бе сериозен мотив някои от младите хора да повишат успеха си с повече от единица. При наличие на повече средства могат да се отпускат по-голям брой стипендии за младежи от цялата страна.

Стипендианти на Фондация Благотворител за втори срок на учебната 2018/2019 година са:

 Ученици с успех над 5.00

Джулия Кирилова, Станимира Пейчева, Ивилина Петрова,  Стефани Тодорова, Веселка Енева, Георги Колев, Десислава Генчева

Ученици с успех над 5.50

Тодорка Велева, Паолина Генева, Гергана Златева, Мина Власковска, Петя Тодорова, Златина Рулева, Галя Димитрова

Студенти I курс

Марая Русенова

Стипендиантите 2018/2019 /втори срок/ споделят размисли по темата:

„Какво научавам от грешките си"

...

Има ситуации, в които се случва да повторим едни и същи грешки. Това може да ни създаде усещане за несправяне и да ни демотивира да продължим напред. Важно е в такива моменти да спрем за малко и да обмислим случващото се. Това би ни помогнало да си зададем правилните въпроси, които да ни насочат в посока на търсене на нови решения. Има хора, за които е много важно и държат на всяка цена да се справят сами с трудностите, с които се сблъскват и отказват подкрепа от другите. При всички случаи когато има човек, на когото можеш да се довериш и да споделиш, е много по-лесно да се изправиш без страх пред всяко предизвикателство.

Всеки сам пише историята си, в която има приятни, запомнящи се моменти и такива, които са били свързани с неприятни мигове, в които сме допускали грешки. Не винаги сме успявали да разберем смисъла на това, което ни се случва или пък защо ни се случва, но това ни е направило по-борбени и справящи се. Важно е да не се отчайваме, когато допуснем някаква грешка и да не се отказваме от нови начинания.  /Тодорка/

...

Поглеждам живота си назад... Ако бях направил...  Ако бях приел... Ако не бях постъпил така... Нищо, просто нямаше да съм аз. Не се срамувам от грешките си. Старая се да не ги повторя, защото повече боли... Опитвам се да изляза от пространството, което ме ограничава да погледна по-далеч. Започвам винаги с надежда и вяра, че ще се справя. Готов съм да поема всеки нов риск, всяко ново предизвикателство. И постоянно се уча, но не се оставям по течението. Решението винаги е мое. Не искам да бъда страхлив и да чакам безкрайно нещо да се случи, бездействието и примирението не са в кръвта ми. Прогресът се развива, защото има хора, които са способни да поемат риска да мислят и действат различно. Провалът не е страшен, само трябва да продължиш да опитваш, да не спираш и мислите ти да са позитивни.  /Тодор/

...

В днешно време повечето хора повтарят едни и същи грешки и не могат да разберат защо. Причината е в това, че те не могат да осъзнаят – грешките се прощават, белезите остават. Ако човек има куража да си признае, той има куража да ги приеме и да се поучи от тях, за да не ги допуска отново и отново. С други думи, причината днешното поколение да отбягва този въпрос, е липсата на куража да си признае грешката и отговорността, която идва с нея. Поради тази причина се допускат грешките отново и отново. /Илия/

Казвам ти какви са моите грешки. Те са красиви – като крила на пеперуда и волни, леки, пърхащи като тях. Вероятно затова греша често – в преценка, в избори, в отношение, в училище, вкъщи, в нагласи, в харчене на пари и на чувства, в гонене на вятърни мелници, в безсмислени войни, в лесното доверие. Моите грешки искат постоянство – сякаш отглеждаш цвете. И търпение, сякаш чакаш малко дете да се облече. Моите грешки не меря по ръст – няма малки и големи, всички са равни. Не ги и броя. Смятам, че в грешките смятането е излишно. Защото така или иначе повечето от тях допускам в математиката. Моите грешки учат. Строго специализирани учители са: по смелост, по любов, по приемане на себе си, по пестеливост, по разпределяне на време, по уважение, по забрава, по прошка. Учебната ми програма понякога е пълна, друг път е с големи междучасия.

Моите грешки ме учат на приемане. На себе си и на теб. Защото как да обичаш, ако първо не си приел?

Хич не харесвам аксиомата – да се учиш от грешките на другите. Безлична и безхарактерна ми се струва. Как да учиш испански от този, който преподава английски?

Грешката е отговор на индивидуална потребност, на индивидуален стремеж, на индивидуалност. Едно и също действие, извършено от двама различни души, води до различен резултат.

Моите грешки ме учат често да греша по правилния начин, а после по грешния да се извиня на себе си. За да мога да прощавам на грешни извинения от правилните хора, а не обратното.   /Стефи/

...

Какво представляват грешките? Кои са факторите, определящи действията ни и последиците от тях като правилни или грешни? Възможно ли е човек да се поучи от чуждите грешки или трябва да допусне свои, върху които да изгради опита си?

Още от ранна детска възраст родителите ни са тези, които ни учат как да разграничаваме постъпките си, но в стремежа си да ни защитят от всичко лошо, което ни заобикаля, те просто казват „не”, понякога дори без да обяснят защо. И тогава се поражда едно любопитство, което ни кара да се питаме какво толкова ще стане, ако направим онова, което са ни забранили. Именно това любопитство е довело след себе си голяма част от грешките, които всеки е допуснал, особено през юношеските си години, защото тогава търсим себе си и мястото си в живота. В търсене на моето място допуснах грешка, която не само няма да забравя, но и ще се постарая да послужи като урок на хората около мен.      /Петя Тодорова/                         

...       

Ако се случи така, че да постъпя грешно, няма да склоня глава, да мисля дълго и задълбочено защо, как, какво, спрямо кого съм сгрешила, а напротив, без да унивам и да правя нещата много по-сложни, отколкото са, бих си взела поука от грешката, бих пощадила първо себе си, не обвинявайки се, а напротив, поощрявайки се, че следващия път в подобна ситуация бих постъпила по правилния начин.

За мен една от основните грешки, които индивидуално и съвкупно правим, е, че пренебрегваме природата и малко от нас се замислят за умерено потребление на всичко, което тя ни дава, и за съзнателно управление на природните ресурси. Научим ли се да мислим и действаме с грижа за околната среда, това би бил един от най-важните уроци, научени от грешките ни.   /Петя Александрова/

...

Това, което разбрах от опита си като доброволец, е, че за да съм полезен като доброволец, то е много важно да съм помогнал първо на себе си и после на всеки, който има нужда и ми е по-силите и възможностите. Да направя грешка никога не е късно, но да я осмисля и разтълкувам е важно нещо и е много ценно. Има грешки, които не забелязвам веднага, а усещам след време. Разбира се, че всяка грешка е неслучайна, тя е за едни урок, а за други предупреждение. Аз лично се радвам, когато открия отговор в моята грешка.            /Зойко/

Една грешка може да доведе след себе още цяла опашка от грешки. Но може и нещо друго да се случи - да ни научи, че животът е изпитание, което ние преминаваме всеки ден, допускайки грешки или поправяйки ги. Ако си взимаме поука от сторените грешки, тогава ние със сигурност претърпяваме едно градивно развитие, което може да служи за пример на всички около нас!      /Мария/                                                                                         

Друга постъпка, с която изобщо не се гордея, е, че по време на едно контролно подсказах на свой съученик, мислейки че му помагам. Учителят разбра за станалото и ние казахме истината. Тази случка ме накара да осъзная, че преди да предприемеш каквото и да е действие, първо трябва да го обмислиш добре, защото в опита си да „помогнем“ на някого, може да навредим на себе си и на него.  /Златина/     

...                                                                     

Няма перфектен човек на тази земя нито безгрешен. За някои едни грешки са приемливи, за други не са. Но има грешки, които не се приемат от никого и затова трябва да се учим и да не ги повтаряме отново. Нашите провали, неуспехи и ежедневни грешки ни превръщат в това, което сме. Ние сами избираме дали да приложим наученото от тях или да обърнем внимание. Научаваме, че една грешка може да ни поведе към нещо по-добро, ако извлечем полза от нея, дълбоко се замислим за нейното значение и разберем, че за да сме я допуснали е имало някаква причина, и че тази грешка ще ни тласне нагоре ако разберем нейния скрит, дълбок смисъл.     /Станимира/

...                                                            

Много са нещата, които трябва да научим чрез своите грешки. Те не трябва да се повтарят, но трябва да се допускат, за да научим нещо ново от тях. Ако избягваме допускането на грешки, няма да постигнем своето усъвършенстване. Те ни помагат да израснем и да се превърнем в хора, които могат да поемат отговорности, а  поемането на  отговорности е знак за зрялост и е начин за усъвършенстване.

            Допускайки грешка,  не трябва да се оправдаваме и да търсим вината в другите. Понякога, за да ни се разминат последиците, хората допускаме повторна грешка, като обвиняваме друг човек за нещо, което е извършено от самите нас. Много по-лесно е да се оправдаем с него и да се надяваме, че човекът отсреща ни е повярвал. Но дали е така?  /Галя/

...

Винаги трябва да си дадем втори шанс, да опитаме отново, да положим повече усилия и да не допускаме старите погрешни ходове. По този начин, ние се учим на упоритост, укрепване вярата в себе си и натрупване така необходимия ни житейски опит. И ето, виждате ли колко е важно да правим грешки? Колкото и странно да звучи, точно така еволюира човека. Една грешка може да доведе след себе още цяла опашка от грешки. Но може и нещо друго да се случи - да ни научи, че животът е изпитание, което ние преминаваме всеки ден, допускайки грешки или поправяйки ги. Ако си взимаме поука от сторените грешки, тогава ние със сигурност претърпяваме едно градивно развитие, което може да служи за пример на всички около нас!    /Марая/                                                                                                 

Когато допускаме грешки e необходимо да се извиним, да си ги признаем и да се опитаме да не ги повтаряме. Има хора, които мислят, че са безгрешни и че винаги са прави. Има грешки, които са поправими. Има и такива, които са непоправими. Когато съжаляваме прекалено много за някоя грешка, ние започваме да се страхуваме да пробваме нови неща: да се преместим да живеем на друго място, да започнем нова работа, да се занимаваме с нещо, което не сме правили. Страхът от това, че можем да направим грешка ни спира да се развиваме и да пробваме да живеем по друг начин.     /Мина/

Както всички тийнейджъри в пубертета, така и аз често реагирам импулсивно и допускам грешки. Доста често се случваше да нараня някого с прибързана реакция и после да съжалявам за това, от което се научих да се поставям в положението на другия и да премислям преди да отговоря. Друга от моите грешки е притеснението от мнението на останалите за мен. Не веднъж съм се спирал от опитването на нови неща, притеснявайки се какво ще си помислят моите съученици за мен. Веднъж се преборих с този мой страх и започнах да се занимавам с волейбол, което беше едно от най-добрите ми решения и трябваше да го направя по-рано.Това ме научи на решителност и повдигна самочувствието ми. Друга, често допускана от мен грешка, е бързото отказване от някои занимания. Когато видя, че в нещо не ме бива или не ми върви, понякога решавам да се откажа, вместо да продължа до края. Станах по-упорит в преследване на целите и мечтите си. Не винаги се съобразяваме със съветите на другите хора, поради което допускаме техните грешки.       /Мартин/ 

...                                                                                 

Хората сме свикнали да делим събитията на позитивни и негативни, на грешки и успехи. Всъщност, някакви неща се случват и ние просто им слагаме определения. Хората се развиват най-много в резултат на най-трудните им преживявания, защото те знаят, че грешките са пътя към успеха. Такива хора имат богат опит. В тяхната ценностна система присъства едно важно твърдение: Всяко нещо се случва за мое добро и някой ден аз ще разбера защо!

Миналата година аз, като вече пълнолетен човек, с желание да си изкарвам парите сама , започнах работа в ресторант Happy. Получавах много добро заплащане и работата ми беше интересна, но натоварването беше изключително, и не можах да го понеса. Всичко беше останало на заден план в моя живот – приятелите ми, хобитата ,училището и когато започнаха паник атаките, аз разбрах, че просто не си заслужава. Оттогава научих, че колкото и пари да имаш е без значение, ако не си здрав и когато един ден си тръгнем от този свят това, което има значение е, колко сме обичали, и какво сме оставили след себе си за бъдещите поколения.    /Джулия/

Човек греши докато е жив. Всеки ден, всеки час, всеки миг ние вземаме решения за нещо. Те винаги имат последствия независимо дали са значителни или не, краткосрочни или не, благоприятни или не. Не греши нищо този, който не иска нищо от живота. В стремежа си да постигнем целите си, можем да направим много грешни ходове, но най-важното е да се научим да се поучим от тях.

От грешките си се уча кое е правилно и кое не. Уча се да внимавам на кого се доверявам и на кого да разчитам. Също така, се научавам да не действам под влияние на емоциите си, а да обмислям всичко, за да не съжалявам. С грешките трупам опит, изграждам и усъвършенствам себе си.     /Ана/

...                                                                                                  

През живота си съм била обект на много нечии грешки, но това ме е направило по-силна.

На човешкия вид му е вродено да прави грешки и ако желаем да избягаме от тях, можем да прекараме живота си, като отшелник, което на свой ред би било грешка, понеже ще сме пропилели целия си живот да бягаме от нещо, което всъщност не е толкова страшно. /Десислава/

...

Още от ранна детска възраст родителите ни са тези, които ни учат как да разграничаваме постъпките си, но в стремежа си да ни защитят от всичко лошо, което ни заобикаля, те просто казват „не”, понякога дори без да обяснят защо. И тогава се поражда едно любопитство, което ни кара да се питаме какво толкова ще стане, ако направим онова, което са ни забранили. Именно това любопитство е довело след себе си голяма част от грешките, които всеки е допуснал, особено през юношеските си години, защото тогава търсим себе си и мястото си в живота. В търсене на моето място допуснах грешка, която не само няма да забравя, но и ще се постарая да послужи като урок на хората около мен.  /Петя/                                            

 

Откъси от есетата на стипендиандите от предходни години:

Свободата е личен избор и не може да дойде отвън

За мен свободата преди всичко означава самостоятелност, да мога сам да избирам в живота, сам да определям целите си, сам да вземам решенията. Но от тази самостоятелност произтича и носенето на отговорност за направените избори.
Свободата не е само дар, който е даден на човека, а включва и много отговорности, защото дава право на много избори. В повечето случаи е много трудно да направиш избор и понякога хората се страхуват от това, защото не знаят дали ще могат да приемат резултата от направения избор, или не. Много по-лесно е някой друг да вземе решение вместо теб и да поеме твоята отговорност, по този начин ние много често подаряваме свободата си. Ако успеем да поемем отговорността за личния си избор и истината, че трябва да разчитаме на себе си, ще поемем пътя на отстояване на свободата си.
Денис Попов

За мен свободата е да изразявам мнението си, за роба - да получи независимост, а за свободния - борба за съвършенство. Свободата е най-голямото щастие на света! Да живееш според собствените си желания е искано от всеки. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастие.
Всичко се основава на това – да се бориш за свободата на личността или да робуваш на нечии интереси. Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб. Свободата никога не губи своя смисъл и значение.
Галя Димитрова

Няма по-голямо богатство от личната свобода, но нея никой не може да ти я даде, ти сам трябва да я откриеш вътре в теб. Свободна личност си тогава, когато имаш свободна воля, свободен дух, свободно съзнание и не те е страх да отстояваш това. Никой няма да ни даде свободата даром, не я купуваме, това е наш личен избор и няма виновен, ако сме с робска психика.
Маряна Стоянова

Тя дава усещане за птича волност, за необятност на просторите. Дава смелост да мечтаеш, да се изправяш срещу всичко, дори да е против теб, да тичаш срещу вятъра и да ходиш по ръба. Дава смелост да опознаеш предизвикателствата на живота. Разбира се, не всеки постига свободата, а мнозина дори се боят от нея, защото тя означава и отговорност. Свободата е ценност, която ни позволява да се борим.
Валя Ангелова

За мен бе важен моментът, в който реших да уча в отдалечено от дома училище, което би ми дало повече перспективи в бъдеще. В началото на учебната година бях неуверена да отивам и да се прибирам сама, тъй като съм със силно намалено зрение. Всеки ден някой трябваше да ме води и прибира. Още в началото реших да опитам да се справям сама, да не завися от някого постоянно. Избрах свободата да се придвижвам сама.
Вичеслава Ташкова

Някои хора приемат свободата като възможност, други като трудност, но тя реално е между тези неща. Свободата е вътре в нас от самото раждане и докато ние растем, тя расте редом с нас…
Елонка Харизанова

Ние хората сме свикнали дотолкова със свободата си (рожденото ни право да избираме), че не се и замисляме за множеството избори, които правим. Най-вероятно за това допускаме грешки. Ако приемем избора като нещо изключително, а не като даденост и го премисляме, не го извършваме машинално, бихме били почти перфектни, но само почти...!
Иван Йорданов

Днес мнозина избират да са част от масовото, загърбвайки свободния си избор. Те следват общо определеното и губят индивидуалността си. Загърбват възможността сами да избират свободно какви да бъдат, защото се чувстват сигурни в тълпата. Така те се отказват от свободата си, оставяйки някой друг да избира вместо тях- превръщат се в роби на нечия чужда мисъл.
Паула Шишкова

Аз самата до десетата си година не се чувствах свободна. Чувствах се, като че съм в една празна стая и стоя в ъгъла. Имах труден живот, бях от едно много бедно семейство, не познавах обичта, нито доверието, което може да те окрили. Беше унизителна бедност, която не само бе отнела свободата на родителите ми, но ги бе превърнала в хора, които с личното си нещастие смазват и децата си. Вече се чувствам свободна и щастлива, и обичана, а тези неща са най-голямото богатство за мен. Човек не е богат, ако тези неща ги няма в живота му. Свобода, щастие, обич, любов не са неща, които могат да те нахранят и облекат. Но именно те са истинското богатство в живота ни, а не парите. Парите са само средство, за да спечелиш и задържиш истинското богатство – любовта, разбирателството, мира, хармонията със себе си и с другите.
Селена Стоева

Човек е роден свободен. Свободен да мисли, да се бори, да взема решения, да отстоява личните си права, да жертва идентичността си за друга по-желана от неговата и да бъде себе си. Свободата е въпрос на личен избор. В живота човек се изправя пред много изпитания - почти винаги се опитва да избегне трудностите, а по този начин не осъзнава, че понякога сам се отдалечава от нея.
Тодорка Велева

Свободни сме сами да избираме своя характер – това какви хора ще станем. Свободни сме да избираме колко неща ще научим и какво ще постигнем в живота си. Свободни сме да избираме в какво да вярваме - да се кланяме на удоволствията и материалните неща в живота или да се стремим към по-значимия духовен свят. Свободни сме да избираме целта и смисъла на живота си. Можем да съществуваме безцелно или да търсим смисъла на живота си. Можем да живеем единствено за собствено удоволствие или да открием някаква по-голяма кауза, която ще ни помогне да разбираме и изживяваме по-пълноценно живота си.
Цветан Тодоров

На какво добро бях свидетел и какво добро направих миналата година?

Колко голямо и добро сърце трябва да имаш, за да осиновиш едно дете? Няма ли да се почувстваш жив, че ще го дариш с истински дом и ще му предоставиш най-хубавите години от неговия живот, а именно детството. Доброто се подарява, то не се продава или заменя. Когато направиш добро, не трябва да чакаш благодарност, а когато на теб ти направят добро, се отблагодари. Твоята награда е удовлетворението от направеното добро.
Ива Янева

Бях преместена в приемно семейство, което всеки ден ми показваше как да търся щастието си. Научих се да бъда силна, да бъда добър човек. Не знам дали успявам, но се старая. И така, получавайки и виждайки всеки ден доброто, аз започнах да го правя, несъзнателно, от което изпитвам огромно щастие.
Николина Кючукова

В нашето село има много възрастни хора и не всеки от тях може да се движи безпроблемно, за съжаление. За това, когато отивам до магазина, минавам покрай някои от тези хора, питам ги дали им трябва нещо от магазина, казват ми какво им е необходимо и аз отивам да им го купя. След това им доставям покупките. И още - помагам в градината или къщната им работа, но най-много помагам, естествено на моята баба.
За мен възрастните хора са много важни и винаги трябва да ги уважаваме, защото можем да научим много неща от тях. Все пак те са живели повече от нас, натрупали са много опит и са безценни със своите съвети. А за доброто - всеки може да го извърши, никога не е късно да протегнеш ръка, да се усмихнеш и с постъпките си да предизвикаш усмивка и блага дума.
Ния Дуницова

Стипендианти на фондацията за първи учебен срок /семестър на учебната 2016/2017г.:

Михаела Георгиева, Росица Аврамова, Васил Йовчев, Десислав Ценов, Диян Василев, Аврам Шабанов, Джулия Кирилова, Росица Димитрова, Никол Германова, Ани  Георгиева, Галя Димитрова, Денис Попов, Иван Русинов, Илкай Осман, Красимира Петрова, Маряна Стоянова, Мина Власковска, Сара Бакхуиа, Теодор Попов.

Стипендиите се изплащат за периода октомври - януари 2016/2017 г.
Ето най-кратки откъси от есетата на новите ни стипендианти:

„Силата на словото може да изцелява, може и да убива”

Словото е божи дар за всеки, който умее да си служи пълноценно с него. Силата му е безгранична. То дарява любов, вяра, надежда, спасение и изцеление и е светлина за духовно слепия. В днешното забързано ежедневие хората понякога забравят да бъдат учтиви и любезни един с друг. Ако всеки от нас се опита да използва хубави думи и изрази, може би светът, в който живеем, ще стане по-добър.
Мина Власковска

Езикът, който използваме, може да ни бъде като ключ, който отваря много врати, а също така и противното - може да затвори много – зависи от нас самите. Използвайки красиви, приятни за слуха слова, ние радваме човешкото сърце, подаряваме усмивка и сякаш в света не съществува нещо лошо и коварно. Силата на езика е способна да промени света около нас, променяйки нагласата ни за живота, мирогледа и чувствата ни.
Аврам Шабанов

Човек трябва да умее да борави със словото така, че да могат другите около него да го разберат правилно. Начинът, по който изказваме мислите си е от голямо значение. Богатият речник, дар-словото – това са неща, които се забелязват веднага, защото те ни характеризират като личност, достойна за всеобщо уважение
Десислав Ценов

Всеки е чувал поговорката: „Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя”. Ето тук е разликата между вербалното насилие и физическото. Обидата може да остави дълбока следа в съзнанието на човек, а за това лек няма. С думите не трябва да се борави небрежно, защото в тях се крие опасна сила. Понякога да замълчиш не е слабост, а признак на добра култура, уважение и съобразителност. Едно добре обмислено изказване в подходящ момент не трябва да бъде отхвърлено.
Дълбока сила се крие и в способността да изслушваш и да задаваш правилните въпроси. С това можеш да усетиш чувствата на приятел, да помогнеш в труден момент и заедно да достигнете до решение. Всеки се нуждае да чуе думите „Всичко ще бъде наред!”, „Ще се справиш!”, „С теб съм!”. И изведнъж никой проблем не изглежда толкова страшен, щом е споделен. Няма банална добра дума - казана на място, може да има мигновен ефект – да вдъхне кураж на този, към когото е насочена. Един искрен комплимент може да върне усмивката на лицето на някой близък, а това не би ли накарало и нас самите да се почувстваме щастливи. Защото всеки може да критикува и да бъде негативен, но това носи единствено болка и разочарование.
Диян Василев

Повечето хора не се замислят какви думи използват в ежедневието си. Думите просто извират от нас без да им обръщаме особено внимание. Когато се замислим и наблюдаваме себе си и другите хора как общуват помежду си, ще хванем колко отрицателни думи използваме. Най-вече думи на оплакване и мърморене, които няма как да повлияят положително в нашия живот. Ние волно или неволно обиждаме хората с нашия начин на изразяване и може да провокираме неприятни чувства у човека, на който сме ги казали. Изразите „благодаря”, „моля”, „заповядай” са думи, изпълнени с благодарствени чувства. Колкото повече показваме, че сме хора, които са благодарни за всичко, което имат, толкова повече ще ни върви в живота и ще създаваме добри приятелства. По този начин ние привличаме хората към нас и добрите неща в живота ни ще се преумножават.
Михаела Георгиева

Силата на словото е безпределна, превръщайки се в мощно оръжие в ръцете на тези, които могат да го използват. Може да служи като оръжие за добро, както и за зло в зависимост от използващия го. Могъщата сила на словото може да има красота в себе си, но и същевременно грозота, за това трябва да се внимава за какви цели го използваме.
Галя Димитрова

Начинът, по който човек си служи с думите въобще има голямо значение за самия него и развитието му като индивид. Добрият език ни помага навсякъде - в магазина, в училище, в заведението. Добрите думи, изречени искрено, стоплят човешките души, внасят радост и веселие в сивото ни ежедневие. Само с думи човек може да обърне нещата в своя полза в един спор и да избегне по-нататъшни разправии, които няма да завършат добре. И пак само с думи ти можеш да промениш представата на човек за добро и лошо и да му помогнеш да открие правилния за него път.
Джулия Кирилова

Всяко слово може да е магическо, ако е в диалог с друго слово. Тогава то съединява стоящи далеч един от друг обекти и открива в различното еднаквото. За да притежаваме магията на словото, трябва да уловим многообразието, богатството на човешките взаимоотношения, да изживяваме и осмисляме битието си, да умеем да подреждаме житейските късчета в многообразно и противоречиво цяло.
Росица Аврамова

Силата на словото е безпределна. Словото става мощно оръжие в ръцете на онези, които могат да го използват добре. И колкото по-красиво е, толкова по-голяма сила и въздействие има то върху нас, слушателите и читателите. Затова има голямо значение какъв е човекът, който си служи с тази могъща сила. Всичко зависи от писателя или оратора, от етиката и морала му и как той ще използва словото и за какви цели.
Васил Йовчев

„Kaчествата на моя любим учител”

Обичта, търпението, всеотдайността, добротата, топлотата и човечността са качествата, които обичам в нея. Тя има голямо сърце, помага ни с каквото може и ни обича като свои деца. Освен това, тя е много умна, коректна и лоялна. Тя е най-добрата учителка, която познавам. За нея ние всички сме еднакви. Тя ни приема с недостатъците ни, с грешките ни с търпение и с обич. Тя не ме учи само да решавам задачи и квадратни уравнения, тя ме учи да съм силна и търпелива и никога да не се предавам.
Илкай Осман

Моята любима учителка е много добра, спокойна, отговорна, винаги държи на реда и дисциплината, не търпи някой да се подиграва на някого, и не толерира грубия език и физическото насилие. Възхищавам се на начина, по който тя работи с учениците, за нея е важно да научим нещо както трябва, без значение колко време отнема. За нея всички деца са равни без значение дали са с по-специални нужди или не. Тя е и забавна и в извънучебно време ме развеселява дори когато ми се плаче, дори само да се усмихне е достатъчно за да ме развесели. Също така е и справедлива, търпелива, спокойна (не крещи на учениците за грешките им, а обяснява спокойно и разбираемо къде сме сгрешили).
Маряна Карамфилова

Това е учителят, който завинаги ще остави следа след себе си заедно със своята доброта и човечност, всеотдайност и топлота и най-вече с огромното си желание да ни поведе по пътя на познанието, а в моя живот няма нищо по-ценно от знанието и здравето. Тя бе мой класен и преподавател по математика. Не че ми бе толкова интересна математиката, даже и не я разбирах много, но като влизаше тя в класната стая имах чувството, че влиза мой приятел, на когото мога да споделя какво ми се е случило като добро и лошо, който ми даваше съвети. Тя не бе добра само към мен, тя беше справедлива към всички и си мисля, че ако направим някаква статистика, всеки от класа ще посочи г-жа Вили Тодорова като един от най-добрите и любими учители. Тя ще остане в моето съзнание завинаги, ще разказвам за нея на децата и внуците си, а най-силно желая тя да е жива и здрава и да може да преподава на моите деца. Ще се радвам да предоставя детето си на учител като нея, защото и имам пълно доверие. Това е моят любим учител.
Иван Русинов

Не всеки може да бъде учител. Учителят е жилав и издръжлив. Издържа на нисък обществен престиж. Понася лицемерието на всички управници, които го потупват по гърба и уверяват, че неговото занимание е приоритет за държавата. Когато му тежи твърди, че ще си тръгне, но винаги остава. Невероятна личност – микс от преподавателски талант, ораторска дарба и изключително чувство за хумор, което превръща часовете му в незабравимо преживяване. Носи магнетичната аура на човек с многостранни интереси: говори чужди езици, има познания във всички области, пише стихове. Учителят учи децата не само да четат и пишат, а да мислят и търсят.
Сара Бакхуиа

„Най-добрият начин да предскажеш бъдещето си е като го създадеш”
Гмурни се в живота, прегърни неясното и така плашещо утре, и така докато не стигнеш финала. Животът е състезание, състезание със самия себе си, с мнението на хората, с правилните и неправилните неща. Винаги слушай сърцето си и следвай мечтите си. И един ден, когато вече получиш бъдещото, което беше така неясно и плашещо за теб, застани и гордо кажи „Аз създадох това“!
Красимира Петрова

Сигурен съм, че всеки от нас със своите действия променя бъдещето. Единственият начин да създадем добро бъдеще за себе си и за тези след нас, е да следваме смело мечтите си и да не се страхуваме от провалите. Трябва да вярваме в себе си и да знаем, че всеки от нас е достатъчно силен да създаде бъдещето.
Денис Попов

Как да си създадем бъдеще? Откровено… не знам. Но знам, че бъдещето е винаги младо, и то се усмихва през призмата на моите години и през годините на моите връстници. Бъдещето е усмивка, а най-красиво могат да се усмихват очите на хора, които обичат и са обичани. Бъдещето е чифт кецове, които шляпат в дъждовната локва. Два чифта ръце, които влюбено се гонят в парка. Три чифта сплетени длани - моите, и тези на мама и татко. Бъдещето е първата целувка, открадната пред блока. Щастието от първото влюбване и урокът от първото разочарование. Морето, с което си говориш тайно. Изгревът, с който пиеш кафе всяка сутрин на верандата.
Всичко, което ни кара да мечтаем, е бъдеще. И всеки, който ни кара да се смеем, е бъдеще. Нищо, че на момента не го осъзнаваме. Има толкова знаци в живота, които не ги усещаме, но те вече са наше бъдеще. И ако ги усетим навреме те се превръщат в значими.
Ако не можем … ами бъдещето е пред нас… и всичко, което ни предстои, ни чака, за да ни се случи утре.
Йоана Павлова

Най-доброто нещо, което трябва да направиш, за да имаш сигурно бъдеще, е да полагаш труд, усилия, също така и да проявяваш интерес към дадени предмети, книги и т.н. Интересът е много важен за човека, той може да те отведе в различни измерения, като например ЗНАНИЯТА.
Роси Димитрова

Учителят, който промени живота ми

Тази жена… тя просто отключи любовта ми към българския език и литература. Помогна ми да осъзная, че има и по-важни неща от компютрите, телевизията и глупавите ученически спорове. С нея израснах, преодолях значителна част от себе си, намерих дори покой. Често й разказвах за училище, за това как не се сливам със заобикалящата ме среда, за съучениците, които страняха от мен заради различията във вкусовете ни. Тя ме накара да разбера веднъж за винаги, че не съм като тях. Каза ми, че съм различна и че това е много хубаво.
Никол Германова

Доброто в мен се проявява, когато….

За мен „да правиш добро” е, когато се опитаме да помогнем на някого, без да очакваме нещо в замяна. Разбира се, че проблемът не бива да се ограничава само с помощта, която можем да дадем на някого. Доброто е и когато правим хората щастливи, когато внасяме лъч светлина в тъмното им ежедневие. Живеем в свят, изпълнен с мъки, злоба и болка. Дори сякаш свикваме с жестокостите и неправдите като нещо обичайно. Когато някой се държи добре, вежливо с нас, ни прави впечатление, кара ни да се чувстваме по-радостни, но и ни изненадва, че е различен от огромната жестока вселена, която ни заобикаля.
Теодор Попов

Стипендиантската ни програма 2016/2017 се осъществява благодарение на Микро Фокус, Фондация ОУК, Витагрейн и частните ни дарители. Благодарим за доверието!

Доброто в мен се проявява, когато…

"Доброто в мен е съставна част от ценностната ми система, възпитанието, което ми е дадено и от погледа ми към света, както и от мен самата. За да го определя трябва да се подчертае, че разбирането за доброто е строго индивидуално. Бих казала, че доброто в мен се проявява най-често при наблюдение на злото в света. Злото е съставено от неща, които не трябва да правим, то е във външния свят, докато доброто е вътрешно състояние на душата ни. Правейки добро, се противопоставям на злото. Добродетелната постъпка е нещо, което има значение независимо от силата. За да бъда добра, се опитвам да се науча как да правя добро на другите, но и да оценявам добродетелната постъпка към мен. Балансът между тези неща е ключът към същността ми.
Добродетелите в мен започват от поздрава. Всеки човек заслужава да бъде поздравен, защото по този начин му показваме своето уважение и че е важен за нас. След поздрава продължавам с външното отражение на доброто – усмивката. Тя е способна да промени деня на човек."
Галя, 9 клас

"Доброто в мен се проявява, когато приятел, а и дори непознат човек, се нуждае от помощ. Винаги бих помогнала на всеки. Не бих го оставила да плаче безутешно, дори да е направил най-голямата грешка. Вярно е, че не се прощават лесно на неща, които не са възможни да бъдат простени. Но ако хората са истински добри, ще го направят.
Аз съм щастлива, когато върша добри дела, когато правя другите щастливи.
Добрите хора на този свят са малко, но доброто винаги възтържествува. Трябва да помагаме на другите, да ги обичаме истински, да не им завиждаме и да се грижим за тях. Трябва да бъдем искрени и да говорим истината."
Илкай, 8 клас

"Светът, който ни заобикаля показва образа на доброто или лошото в нашия живот. Доброто е хубавата част от него, онова приятно усещане, което носи радост на нас и на другите. То е скрито във всеки от нас и се проявява във всички наши действия.
Казват, че съм добра. Всички казват така, но и аз си имам своите странности и не винаги съм такава, каквато искам да бъда. Всяко нещо може да ме накара да правя добро, дали отношение, дали думи, дали дела. Срещала съм много хора в живота си, които бяха и добри и не дотам добри, но животът ми се стече така, че или се изправяш пред трудностите или си отритнат, неразбран и сам. Избрах първото, защото избрах да съм герой. Когато бях малка в приказките чувах, че всеки герой е добър, справя се с препятствията, изпречили се на пътя му, преодолява ги и стига до заветната цел. Антигероят е този, който ги заобикаля, а в приказките това са лошите хора. Реших моята приказка да бъде добра – трудна, но спокойна, усмихната и щастлива, да покаже доброто в мен."
Марийка, 12 клас

Кои добродетели развива образованието?

„Добродетелите извисяват човека като личност. Основна роля за формирането ни играе семейната среда и началното ни възпитание, но някои добродетели се развиват чрез образованието. Това не означава,  че образовайки се, непременно ще станеш добър човек, както и обратното, всичко е въпрос  на личен избор. Образованието ни дава насоки, а не шаблон, по който да се водим в нашия житейски път.
Образованието предлага да получиш знания и умения в различни области,  като по този начин може да развиеш различни добродетели. Например, усвоявайки екологични, културни, исторически, социални знания, формираме чувство за национална идентичност и толерантно отношение към индивидуалните и културните различия на другите, умения за общуване, проява на грижи, откриване и култивиране на собственото АЗ.“
Денис, 11 клас

„Убеден съм, че не мога да успея в живота без образование, образованието не е просто придобиване на знания, събиране и сравняване на факти, то е да виждаш смисъла на живота като цяло и да се изградиш като пълноценна личност. Образованието развива много добродетели – постоянство, самодисциплина, отговорност и самоконтрол. Ученето иска усилия, които да се прилагат всеки ден, за да се усвои дадена професия или област от науката. Не можеш да научих урок по математика, химия или география и после да мързелуваш с месеци и да очакваш, че ще знаеш. Познанието изисква търпение и упоритост, а това калява и волята на човека.“
Димо, 10 клас

Учителят, който промени живота ми

"Завърших дванадесети клас и реших да работя, защото не можех да продължа образованието си. Тогава се запознах с Блага, която скоро беше открила нова фондация. Бях си на село, когато тя ми предложи да изкарам готварските курсове. Съгласих се, но нямах никаква надежда, че ще мога да се развивам. Разказах й за копнежа ми да уча, да продължа нагоре, но нямам възможност. Тогава тя ми предложи да си наема квартира, а тя и други доброволци щели да ми помагат. Каза ми, че човек стига да иска, всичко е възможно, само трябва да си намеря работа.
Веднъж ми звънна и каза, че има хубава новина. Сподели, че е разпитала за моя случай и е разбрала, че щом съм била в Дом, мога да уча без да плащам такса в университета. Тогава много се зарадвах, сбъдна ми се мечта, която исках да изпълня. В този момент нищо друго не беше важно, само това да мога да се запиша. Блага ми помагаше цяла година за наема и другите разходи. След като завърших готварските курсове, ми предложи да отида на стаж в Слънчев Бряг. Отново се зарадвах, бях изгубила всякаква надежда, че ще мога да постигна нещо. Толкова й бях благодарна, не знаех какво да направя, освен да съм много отговорна и да се хвана за тази възможност като удавник за сламка. Блага се появи в живота ми когато, всичките ми надежди бяха почти угаснали, отново можех да летя, повярвах в себе си, като ми каза, че всичко зависи от мен, че може да ми помогнат дори чужди хора, макар и временно. Ясно е, че ако аз нямам желание, всичко, което правят хората за мен ще е напразно. Влагах всичко от себе си, бях започнала да се издигам и не исках отново да се върна там, където бях, беше ми трудно, но усещах и голямо удовлетворение от порастването си. Покрай нея се запознах с много приятни и възпитани хора, исках и аз да съм такава. В края на сезона, тя ме попита какво ще правя. Не знаех. Тогава ми каза, че има наблюдавано жилище в София, за което мога да кандидатствам. Без да се замислих се съгласих и отидох на интервю. Тя ми помогна финансово и психически – беше до мен, колкото и да бях объркана, все пак знаех какво искам, радвам се, че беше до мен, подкрепяше ме и ме мотивираше. Тогава ме одобриха и всичко започна да се подрежда. Блага се беше явила като ангел, който беше дошъл при мен точно, когато имах нужда от помощ. Радвам се, че още има хора, които искат да помагат и изпитват удовлетворение, когато виждат как тези, на които са подали ръка се превръщат в по-добри хора. Знам ли, някой ден може и аз да стигна на тяхното място и да почувствам какво е усещането да подкрепиш един объркан и обезверен младеж.
Върнах си вярата, дано се намират още толкова добри и човечни хора. Дано всички да можем да намерим сили да бъдем по-добри. Блага завинаги промени живота ми, промени и мен, научи ме да мисля по нов начин за света и за хората. Днес знам, че всеки има мечти, и че не бива да се отказваме да се борим, защото живота е за смелите хора. Колко и да е трудно винаги трябва да продължаваме, защото пътят нагоре е труден."
Сара, студент 1 курс

Социална и професионална адаптация

img 1310642362159В края на 2004 г. фондация "Благотворител" създаде своя първи проект. Вниманието бе фокусирано към деца, лишени от родителски грижи, които живеят и се възпитават в социални домове. В 60 заведения из цялата страна по данни на ДАЗД израстват 4717 деца на възраст между 7 и 18 години, откъснати от външната среда, с по-ниско самочувствие и вяра във възможностите си. Това е пречка за тях да изявят действителните си способности и да се приспособят пълноценно към живота извън институцията.

Фондация "Благотворител" избра да подпомага навършващите 18 години младежи в преходния момент от техния живот. Така бе създаден проектът "Социална и професионална адаптация". Основната му цел е да съдейства за интеграцията на пълнолетните, които са на прага на своя самостоятелен живот, като им предостави повече възможности за бъдеща професионална реализация. Проектът предлага на младите хора от домовете да усвоят нови познания и умения в различни курсове според техните желания и интереси: строителни, шофьорски, готварски, сладкарски, сервитьорски, козметични, за масаж, за маникюр. Hякои младежи предпочитат езикови, компютърни и кандидатстудентски курсове. Въздействието на курсовете беше видимо за всички: участниците осъществиха контакти с хора със сродни интереси; опознаха нова среда; срещнаха се с различни гледни точки и отношение към живота. Дипломите, получени след обучението, значително допринесоха за повишаване на самочувствието и увереността на участниците и им помогнаха да намерят подходяща работа.

Чрез проекта фондацията окуражи и останалите деца в дома да повярват в собствените си сили въпреки трудностите и неблагоприятните условия, в които израстват.

Резултати: до момента 209 млади хора, от които 152 по този проект завършиха професионално обучение, езикова или кандидатстудентска подготовка, част от тях намериха подходяща работа и се самоиздържат.

Победители в КОНКУРС по проект "Професионална и социална адаптация" за безплатна професионална и езикова подготовка

Алекси Алексиев, Ангел Михайлов, Добромир Здравков, Дончо Пачев, Мария Звездева, Милен Петков, Недялко Недялков, Николай Колев, Петър Симеонов, Юли Миланов

С кандидатите ще бъде проведено интервю на живо или по телефон, за да бъдат избрани победителите в конкурса.
Окончателните резултати ще бъдат публикувани на 13 март 2018 г.

Моят живот след 10 години

„Остават ми още две години да уча, това е прекрасен период в живота на едно момче. Вече съм голям, а още не са ме налегнали проблемите на по-възрастните. Всичко това е много хубаво, но след тези две години трябва да се справям с живота сам, отгоре на всичко имам по-малка сестра, която разчита на моята подкрепа. Общо взето след 10 години се виждам един работещ човек. Много искам да имам семейство, от което досега съм лишен. Затова трябва да има до мен съпруга, която обичам. Семейство е, поне аз така мисля, когато и двамата съпрузи се обичат и край тях има деца. Много ми се иска да бъда на тяхното място, защото те със сигурност ще бъдат много обичани.“

Алекси, 17 г.

„Заспивайки вечер, много често си представям, че имам най-важното за мен - мой си собствен дом, дом, който аз съм си построил и обзавел с двете си ръце, и най вече благодарение на професията, която ще имам - мечтая да бъда строител. Мечтая и отлитам в друг свят, в друга реалност. Представям си как съм се оженил и имам деца -момче и момиче. Ще се възползвам от всички шансове, който ми дават в дома, за да мога един ден да бъда горд с себе си, да бъдат горди и моите деца.“

Николай, 17 г.

„Животът на един човек е такъв, какъвто той си го направи. Според мен, всеки човек има мисия, която трябва да изпълни. Много е трудно да мислиш за толкова години напред, защото за една година се променят толкова много неща, а след десет години, може би този свят, на който ние сега се радваме, ще е някъде далеч в нашите спомени. Знам само, че за толкова голям период ще създам много нови приятелства. А тези, които имам сега, само част от тях ще са още с мен. Животът, за съжаление, и разделя.
Не знам какво да очаквам след десет години... Може би няма съм тук, където съм сега, може би ще имам семейство... За десет години ще се случат много неща, но ние, хората трябва да се стремим към по-доброто, за нас и за Земята, и най-важното, да пазим сърцата си добри, отворени към хората около нас.“

Пенка, 18 г.

„След десет години аз ще съм завършила висшето си образование и ще съм практикуващ ветеринарен лекар. Мечтата ми е да имам собствена клиника, където да лекувам всякакви животни. Избирайки тази професия научавам, че няма по-хубаво от това да спасяваш животи. Нима беззащитните животни заслужават да бъдат захвърлени и изоставени?
Не мога да разбера и хората, които си доставят удоволствие от ловуване на животни. С какво им пречат сърнички, фазани, зайчета, нима те съществуват, за да доставят радост на ловеца, който ги отстрелва? Искам да живея спокоен живот, в който няма ловуване, няма убийства, няма жертви.“

Пепа, 17 г.

Как работата помага за сбъдването на мечтите?

„Мечтите са нашия оптимум да се развиваме, да израстваме, да създаваме нещо за себе си и за другите. Благодарение на работата повечето от мечтите ни могат да се сбъднат. През по-голямата част от живота ни е свързан с работа, чрез нея ние се изграждаме като личности. Работата ни дава опит, който ни е необходим в живота, за да бъдем успешни.
Моите мечти са най-разнообразни, като това например са: да срещна най-подходящия човек за себе си, да постигна високи спортни резултати, и естествено благодарение на работата, да си набавя необходима екипировка за състезанията. Още нещо, за което мечтая, е да отида до Алпите, Хималаите … да видя Париж, Великата китайска стена, да „вкуся“ от Изтока и Запада и още много други неща, защото искам да опозная заобикалящата ни среда и да открия Себе си.“

Михаела, 21 г.

За мен успехът е...
„Живея в дом от единадесет години. Нямал съм семейство, такова какво имат другите деца и знам, че когато навърша осемнайсет години и изляза от дома, ще ми е много трудно. Най-вероятно ще съм изправен пред много трудни избори - по кой път да поема по-правилния или по-грешния. Ще се старая да бъда достоен, отговорен и честен човек. Успехът за мен е въпрос на личен избор, труд и вяра. Аз съм този, който пише съдбата си, този който решава по кой път да премине – по лошия или по добрия. За успеха са нужни труд, усърдие и постоянство. Аз вярвам, че ще успея в този живот. Ще се трудя и ще успея, не защото така трябва, а защото Аз го искам!“

Величко, 17 г.

Добродетели

IMG 1308145905174Цел на проекта: да съдейства за нравственото и духовно образование на деца чрез осъзнато практикуване на добродетели в ежедневието.

Специфични цели:

  • да обогати методическия опит на учители в детски градини за възпитаване на децата в общочовешки добродетели;
  • да окуражи родителите да предават добродетелите на своите деца и да развиват способностите им, за да осъществят в живота си най-доброто от себе си;
  • децата да се запознаят с основни добродетели, които да използват в ежедневието си и да общуват с езика на добродетелите.

Продължителност: Проектът бе реализиран в рамките на 9 месеца /01.10.2010 – 30.06.2011/ в  детските градини "Божур" и "Веселушка" в София и в "Детелина" в Нови хан.

Целева група са 20 учители, които са отговорни за отглеждането и възпитанието на децата по време на техния престой в детските градини. Проектът оказа методическа подкрепа на учителите да намерят ефективен път към всяко дете, за да може то да прояви своите най-добри уникални качества.

Директни ползватели са 310 децата от 3 детски градини на възраст от 4 до 6 години и техните родители.

Постигнати резултати:

  • 20 учители обогатиха своя методически опит да преподават добродетели на децата и да ги окуражават да ги използват в ежедневието;
  • 300 деца се запознаха с общочовешки добродетели, които започнаха да практикуват в ежедневни ситуации и да общуват с езика на добродетелите;
  • родителите получиха подкрепа да осъзнаят своята изключителна роля за личностното развитие на своите деца.

Финансиране:

Проект „Добродетели” се финансира от швейцарската фондация „ОАК” и се изпълни в сътрудничество в фондация "Обичай това дете".

Споделено в анкетите:
"Проект "Добродетели" ми даде възможност да говоря с родителите и децата за добродетелите като ценност на характера."
"Научих се да изслушвам  разказите на децата за преживяванията им и да формулирам позитивно правилата."
"Даде ми насоки за по-задълбочено и фокусирано нравствено формиране на детската личност."
"Проект "Добродетели" ми помогна при разрешаване на конфликтни ситуации, засягащи нравственото възпитание на децата."
"Атмосферата в групата се промени, децата са по-спокойни  и по-внимателни в отношенията помежду си. Духовното общуване в групата се издигна на по-високо ниво."
"Езикът на общуване стана по-активен. Децата говорят езика на добродетелите. Започнаха да търсят начини осъзнато и самостоятелно да разрешават споровете с разговор."
"Децата започнаха често да ми задават въпроса кое е правилно и кое не е."
"Агресивните деца станаха добри и щедри."
"Започнаха да използват новите думи, станаха по-внимателни един към друг. По-често започнаха да се гледат в очите и да казват думите "благодаря", "моля", "извинявай".
"Проектът ми помогна да погледна на детето си като личност, заредена с добродетели, които чакат да излязат наяве."
"Помогна ни да разбираме по-добре чувствата и мислите на малките."
"Научи ме на повече търпение, да бъда по-малко порицаваща и да избягвам засрамващия език, когато съм недоволна."
"Даде ни отговори на много въпроси, с които ни беше трудно да се справим сами."

Сътворявам живота си

img 1309764092177Цел на проекта: да осигури подкрепа на израстващи без родителски грижи младежи за качествена социална адаптация при прехода от институционален към самостоятелен начин на живот.

Конкретни цели:

  • усвояване на професионални знания и умения, които да съдействат за ефективна трудова реализация и успешна социална интеграция;
  • осигуряване на възможност за осъзнаване, анализ и разчупване на основни вярвания и предразсъдъци по отношение на собствената личност и създаване на предпоставки за повече активност при себеосъществяването;
  • развитие на умения за справяне и усвояване на нови поведенчески модели за успешна интеграция в обществото;
  • изграждане на умения за самостоятелно търсене на подходяща работа;
  • създаване на портфолио с практически умения за писане на автобиография и мотивационно писмо и за адекватно поведение при интервю с работодател.

IMG 1309763898677Целева група: 30 младежи и девойки с различен социален статус и етнически произход на възраст 16-18 години от ДДЛРГ "Петко Р. Славейков", "Асен Златаров", Христо Ботев" и SOS Детски селища в София и дом "Лудогорие" в Исперих.

Етапи: проектът постига поставените цели чрез 3 основни обучителни модула. "Опознавам себе си" е тридневен психологически тренинг за личностно развитие на младежите. В "Моята професия" са включени дейности за професионалното развитие на младите хора с избор на подходящ професионален курс и провеждане на обучение. Успешно завършилите курсовете получават удостоверения, които дават безспорно предимство за намиране на подходяща работа. "Търся работа" е двудневно обучение за изграждане на умения за активно поведение на пазара на труда.

Времетраене: проектът е с продължителност 8 месеца и се изпълнява от 01.10.2008 г. до 31.05.2009 г.

Финансиране: проектът е на обща стойност 27 055 лв., от които 25 701 лв. са държавно финансиране от Републиканския бюджет за 2008 г. по Постановление № 174 на Министерски съвет от 15 юли 2008 г.

Резултати: в рамките на проекта 30 млади хора от домовете за лишени от родителски грижи деца в София и Исперих преминаха професионална подготовка в следните курсове: шофьорски, готварски, сервитьорски, козметични, езикови, кандидатстудентски по математика и компютърна грамотност; придобиха умения за активно поведение на пазара на труда; определиха своите близки цели и конкретните стъпки за постигането им.


Издаден бе Наръчник за планиране и реализиране на успешна кариера, който бе предоставен и на младежи от други домове в страната.

Училище на успеха

IMG 1363776851178Проект „Училище на успеха” се изпълнява, съгласно договор за безвъзмездна финансова помощ № BG051PO001-4.1.05-0202, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз по схема BG051PO001-4.1.05 - „Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”.

Проектът се осъществява от Фондация „Благотворител” в партньорство с ОУ „Отец Паисий” с. Огняново и ОУ „Васил Левски” с. Триводици и се реализира на територията на двете училища.

Цел на проекта е да подпомогне учебния процес за задържане на ромските деца в училище чрез специфични методи и подходи, като:

  •  повиши знанията и уменията на учителите за работата в мултикултурна среда;
  •  интегрира родителите на деца с различен етнически произход в училищния живот;
  •  създаде условия за развитие на интересите и способностите на децата, застрашени от отпадане, с въвеждане на нови извънкласни форми.

BIG IMG 1373007543278Целева група: Основната част от целевата група обхваща 80 деца от етнически малцинства, ученици в ОУ „Отец Паисий” с. Огняново и ОУ „Васил Левски” с. Триводици. Обща тяхна характеристика е липсата на мотивация за участие в учебния процес, наличието на образователни затруднения поради прекомерно отсъствие от училище или наличие на специфични образователни потребности. Втората част от целевата група обхваща 26 педагогически специалисти, работещи в училищата, партньори по проекта. Третата част от целевата група се състои от 30 родители на децата, застрашени от отпадане или отпаднали от училище.

Основни дейности: Обучение и консултиране на училищния персонал за работа в мултикултурна среда; Работа с родителите от етническите малцинства за включване на децата им в образователния процес; Мотивиране за участие в учебния процес на децата, застрашени от отпадане; Подобряване на училищната среда за подкрепа и развитие на интересите и способностите на децата; Провеждане на мероприятия за повишаване на толерантността и приемане на различията в местната общественост; Популяризиране на проекта и резултатите от него; Организация и управление на проекта.

Продължителност: 12.03.2013 г. до 11.03.2014 г.

Постигнати резултати:

  • 33 семейства получиха социална подкрепа и консултиране, проведени са 9 групови занимания в „Училище за родители”;
  • 26 педагози преминаха 2 специализирани обучения за работа в мултиетническа среда;
  • 50 деца бяха консултирани от двама психолози;
  • 23 деца преминаха корекционно-възпитателна работа с логопед;
  • 40 деца участваха в СИП „Нрави, обичаи, традиции и творчество”;
  • 40 деца участваха в ателие „Добродетели”;
  • 20 деца участваха в ателие „Млад еколог”;
  • 20 деца участваха в ателие „Сръчни ръце”;
  • 90 деца посетиха десетдневно ваканционно училище;
  • Проведени са 4 образователни двудневни пътувания на децата из страната;
  • Проведени са 2 кулинарни празника с ученици и родители;
  • Проведени са 2 спортни празника с ученици и родители;
  • Проведени са 2 дни за представяне на културните традиции на етносите;
  • Организирани са 2 пътуващи изложби;
  • Проведени са информационна среща и заключителна конференция;
  • Проведени са 4 между институционални работни срещи;
  • Изработен е механизъм за ефективно взаимодействие между институциите на местно ниво.
    BIG IMG 1373007543478

Работилница за добродетели

IMG 1323876482179Цел на проекта е да подпомогне нравственото и духовно образование на младежи от средните училища в Ихтиман, Костенец и Долна баня.

Подцели:

  • Да се изградят умения за преподаване и практикуване на общочовешки добродетели в ежедневието на младежи на възраст 16-18 години;
  • Да се обогати професионалната компетентност на педагозите в 4 училища;
  • Да се повиши информираността в обществото за ползите от практикуване на добродетелите за личностното израстване на младите хора.

Проектът се стреми да приложи утвърдения вече опит в 85 държави на петте континента за нравствено и духовно образование на деца и младежи.

BIG IMG 1319619608279Целева група: 480 младежи на възраст 16-18 години от средните училища ПГ „Георги Сава Раковски” и СОУ „Св. Климент Охридски” в Костенец, СОУ „Неофит Рилски” в Долна баня и СОУ „Христо Ботев” в Ихтиман.

36 млади хора от целевата група преминаха специализирано обучение за преподаване на общочовешки добродетели, за да предадат придобития опит на своите връстници в общо 16 паралелки.

В проекта се включиха и представители на педагогическите екипи, водещи часове на класа. Те участваха в обучението, координираха и подкрепяха предаването на опита от младежи на младежи.

Постигнати резултати:

  • Създадено учебно пособие – Методика за преподаване на добродетели, създадени обучителни материали;
  • 36 младежи, преминали специализирано обучение за преподаване и практикуване на добродетели на свои връстници;
  • Обучени от своите връстници в часовете на класа 480 младежи за практикуване на добродетели;
  • Повишени нравствени критерии на младите хора, намалено влияние на рисковите фактори – насилие, зависимости, проституция, трафик и др;
  • Подобрени взаимоотношения между съученици, ученици и учители в четирите училища;
  • Обогатен професионален опит на учителските екипи за нравствено и духовно възпитание на младежите.
  • Информирана общественост за ползите от практикуването на добродетелите и по-добро разбиране потребности на младите хора.

Времетраене: проектът бе реализиран в рамките на една година от 05.08.2011 г. до 04.08.2012 г.

Партньори: фондация „Обичай това дете”.

Финансиране: проектът се финансира по чл. 9, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.

Мога. Наравно с всички

IMG 1308151931181Цел на проекта: да предостави възможност за качествена социална интеграция на младежи, на които предстои да напуснат домовете за лишени от родителски грижи деца в гр. Стара Загора и в гр. Брацигово.

Целева група: младежи и девойки с различен социален статус и етническа принадлежност, живеещи в ДДЛРГ „Васил Петлешков” и „Ана Гиздова” в Брацигово, в „Българка”, „Мария Терезия” и „Теофано Попова” в Стара Загора.

Етапи: психологически тренинг, обучение за активно поведение на пазара на труда и обучение в професионални курсове по избор.

Резултати: от 50 младежи от домовете в Стара Загора и Брацигово, които се включиха в първите 2 етапа на проекта, 27 завършиха успешно професионални курсове – 19 готварски, 4 фризьорски, 3 за заварчици и 1 кандидатстудентски.

Финансиране: проектът е финансиран от VIVACOM и е изпълнен в сътрудничество с Jobtiger.

Създаване на комплекс за социални услуги

IMG 1308152302183Цел: Преструктуриране на специализираната институция ДДЛРГ „Ана Гиздова” в Комплекс за социални услуги за деца в риск и техните семейства в община Брацигово.

Специфични цели:

1. Създаване на условия за повишаване на уменията за самостоятелен живот на младежи и девойки, напускащи институцията, чрез предоставяне на услугата „Преходно жилище”.

2. Разработване и предоставяне на услугата „Дневен център” за превенция на деца в риск.

3. Разработване на услуги по реинтеграция за децата в ДДЛРГ „Ана Гиздова”.

Целеви групи:

  • деца и младежи, настанени в ДДЛРГ „Ана Гиздова” с дълъг институционален престой;
  • деца в риск от изоставяне и техните семейства на територията на община Брацигово.

Времетраене: проектът се изпълнява в рамките на една година от 01.12.2008 г. до 30.11.2009 г.

Партньори: фондация "Стъпка по стъпка" и сдружение "Обич за нашите деца".

Финансиране: проектът се финансира по Програма ФАР - BG 2006/018-343.01.01-“Деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността за рискови групи”.

Резултати: ремонтирани и обзаведени са пространствата на дом „Ана Гиздова” за нуждите на услугите „Преходно жилище” за 12 младежи от 16 до 18 години и „Дневен център” за 10 деца в риск от община Брацигово. Сформирани и обучени са екипите от професионалисти за работа с деца и техните семейства. 13 младежи придобиха умения за самостоятелен живот, 11 преминаха професионални курсове – готварски и фризьорски. Повишено бе качеството на институционална грижа за 29 деца, от тях 4 бяха реинтегрирани, 2 осиновени, 13 настанени при по-добри условия.

logo 150


Unicredit Bulbank

Sofia Branch
IBAN: BG12UNCR76301076593518
BIC: UNCRBGSF


БУЛСТАТ: 131272309
НДР: 1226137447
МОЛ: Пенка Лазарова


Офис: office@blagotvoritel.org
www.facebook.com/blagotvoritel.org
Служебен вход