“Уроци за сърцето” в 120 ОУ и в 119 СОУ в София
“Уроци за сърцето” посетихме в две от училищата в София. Нашето посещение беше част от проект “Първи уроци по добродетели”, в който 10 учители от две училища преминаха курс “Стратегии за изграждане на характера и на подкрепяща среда в училище”.
Марина Грозданова беше обучител, тя е автор на първата книга “Уроци за сърцето” и съавтор на втората книга със същото име. Марина вдъхнови учителите да да ползват езика на добродетелите в общуването с децата.
В 120 ОУ “Г. С. Раковски” от няколко месеца вече има вълшебни часове “Уроци за сърцето”, води ги Михаела Николова – вдъхновен учител.
Урокът, който видяхме беше посветен на Любовта. Няма да разказваме как протече урока, само ще споделим, че вълнението, дори само като слушатели в този тъй различен час, беше огромно!
Децата играха игра, в която подреждаха изречения, отгатваха ситуации, които учителката им показваше и разсъждаваха и поясняваха към кого изпитват обич и любов и как я показват.
Тук споделяме няколко от отговорите им:
“Изпитвам любов към всички хора, но най-вече към моето семейство”, “Обичам мама като я слушам и в училище пиша красиво”, “Показвам, че обичам мама като й помагам и я изслушвам”, “Ами аз слушам мама и тя мен ме слуша”, “Мама имаше работа, а братчето ми й пречеше, аз взех братчето ми и го заведох да си играем в другата стая”, “Когато мама е уморена вечер, аз я галя по гръбчето”, “Вчера направих закуска на мама и на един лист написах /Обичам те/”
Имаше още много вълшебни моменти в часа и много бисерчета споделени от децата…
Ето и няколко снимки:
В 119 СОУ урокът беше посветен на Вежливост
Посетихме 2-ри клас, а учителката Екатерина Минкова вложи сърце и дух в този различен час в добродетели.
Децата се вълнуваха, отговаряха на въпросите спонтанно и емоционално. За да представи темата на децата по-атрактивно, учителката влезе в роли.
Изброиха учтиви думи: “моля”, “заповядай”, “добър ден”, “добър вечер”, “добър апетит”, “обичам те”
А в края на урока всяко едно от децата благодари на друго дете, като даде конкретен пример за тази благодарност. Благодариха си, за това, че усещат приятелство, за “линийката, която ми даде”, “за листа, с който ми услужи”, “за това, че днес беше добър с мен”… Чухме и изненадващи отговори, от деца, които са оказали помощ и са благодарни, че им е била дадена възможност да бъдат добри и са се почувствали хубаво.
Всички ученици в хор благодариха на учителката си: “Благодарим Ви госпожо, че ни учите”, това спонтанно хрумна на децата!
Ето и няколко снимки:
В книгите “Уроци за сърцето” може всеки родител и учител да открие нов поглед и подход в общуването и възпитанието на децата.
“Думите, които използваме, когато общуваме с децата, се превръщат в техен вътрешен глас, който ги съпътства през целия им живот. С него те оценяват външния си вид, постиженията си, взаимоотношенията си, описват чувствата си, различават правилното от грешното. Гласът, с който говорим на себе си, може да бъде много по-въздействащ от този на хората около нас, защото благодарение на него ние оценяваме въздействието на околните и собствените си способности. Той е този, който ни говори, когато ни предстои важно решение, когато допуснем грешка, когато се гледаме в огледалото, когато се чувстваме предадени, разочаровани, уязвими, самотни, радостни, вдъхновени, объркани, щастливи. Вътрешният ни глас е този, който ни води в чувствата, мислите и постъпките ни.
Вътрешният ни глас обаче е започнал като нечий външен глас – на родител, близък, учител, възпитател, приятел, любим. Техните думи, оценки, критика, приемственост, доверие, подкрепа се превръщат в езика, на който общуваме със себе си, а от там и с другите хора.” Из “Уроци за сърцето”