Ентусиазмът да правиш добро или колко е лесно да промениш една съдба
dariknews.bg
Да правиш добро е изкуство – не е нужно да имаш просто пари и да ги влагаш в добри каузи, нужно е сърце и душа, за да случваш нещата истински. Една българска неправителствена организация премина своите първи седем години и вече навърши осем.
Фондация „Благотворител“ не е от „шумните“ неправителствени организации, за чиято дейност да чувате често. Екипът й обаче упорито променя съдби – на деца от домовете, на деца с родители, които обаче усещат нуждата от ценности и с ентусиазъм учат „добродетелите“ и ги прилагат в живота си.
Разказвали сме ви в ефира на Дарик за проекта на организацията, която първо обучаваше пилотно деца от три детски градини на това какво е „добро“, „щедрост“, „честност“ или „любов“, а след това влезе и в няколко училища. По-големите деца вече разказват за добродетелите на своите съученици, учат ги като извънкласно занимание, а даже ги предават и на родителите си.
Сега ви срещаме с един млад българин, който вече е студент и макар да е прекарал по-голямата част от живота си при възпитателите от домовете за деца без родители, е имал късмета да срещне фондация „Благотворител“.
Васил е на 23 години – срещам го на осмия рожден ден на „Благотворител“. Помага на екипа в организацията на събитието, а по време на церемонията е посочен като една от гордостите на фондацията. Вече е студент в Медицинския университет в София, нищо че е в домовете за деца без родителска грижа от 4-годишен.
Стартът е прозаичен – от дом за деца без родителски грижи
Последно е бил в столичния дом „П. Р. Славейков“ – там го откриват и от фондацията. „Дойдоха, предложиха ни разни курсове, за да получиш някаква квалификация, да имаш повече на тапия – като излезеш от дома, да можеш да се реализираш по някакъв начин. И аз директно изкарах курсовете – и като готвач, и като барман съм работил“, разказва Васко.
Преди да ми разкаже за себе си, сам започва да ми говори за Пенка Лазарова, която е председател на УС на „Благотворител“ – убеден е, че тя е моторът, сърцето и душата на тази организация. „Тази жена не мога да я опиша с пет думи“, казва Васил и допълва, че получава от нея съвети, помага му и материално при нужда.
След като излиза от дома, той е пътувал и в Европа. „Живеех във Франция, ходих в Гърция, в Белгия – навсякъде пробвах да поработя нещо, но се върнах да завърша, защото бях прекъснал средното училище“, разказва Васил. Пак е насърчен от Пенка Лазарова. „Продължих напред – тя не изпуска нищо, всичко държи под контрол“, казва още той.
Връща се да завърши средно, а вече е студент в МУ в София
Завършил е вечерно училище, защото преди това е учил в ТОХ-а на „Сливница“, но е прекъснал образованието си. „В един дом като завършиш, на 18 години просто напускаш и често не завършваш училище и г-жа Лазарова искаше да направи такъв проект, с който децата да продължат да учат във вечерно училище“, обяснява Васил.
Днес той учи в Медицинския университет във Факултета по обществено здраве, специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. С усмивка казва, че ще става шеф на болница и скромно отбелязва, че е добър студент.
Не е много лесно, казва Васил, когато го питам колко трудно е да излезеш от „институция“ като дом за деца без родители и да намериш пътя си. „Човек трябва да е много упорит, да знае как да разпределя разходите си, да си подбираш хората, да учиш, да обичаш и да раздаваш добродетели, което не е лесно“, допълва младежът.
В „Благотворител“ виждат смисъл, ако променят дори една съдба
Много са децата, видели протегнатата ръка в лицето на „Благотворител“ през тези години. Освен че ги обучава професионално и им помага да се подготвят за университет или за намиране на работа, организацията има още проекти за осигуряване на интернет в домове за деца без родители. От началото на 2005 г. дава и стипендии за висок успех на учениците от столичните домове.
Питам Пенка Лазарова какво трябва да види човек като резултат от усилията си вече години наред, за да продължи да твори добро със същия ентусиазъм, а тя усмихнато отговаря, че е „достатъчно да видиш промяна в един човек, за да продължиш да го правиш“. „А при нас резултатите са много повече – десетки деца наистина променят съдбата си, продължават напред и това ни окуражава да подкрепяме следващите“, казва тя.
„Изключително ценно е да видиш как едни деца с много трудни съдби успяват да загърбят тези дадености, да развият своите способности и да вървят напред“, допълва още „моторът и сърцето“ на фондацията.
„Възпитателите те възпитават – това не означава, че те обичат!“
Васил цени искрената подкрепа и страшно мрази съжалението към сираците. „Има такива хора, които ти подават ръка като фондация „Благотворител“ – добре е да има по-голям интерес и хората повече да си помагат, защото в България рядко се вижда млад човек да отстъпи място на стар, камо ли да помагат на деца от домове“, казва младежът. Пак добавя обаче, че има такива хора, защото, ако ги няма, той нямаше да бъде това, което е днес.
Според него българските деца в семейства не могат да си представят какво е да живееш сам, без родителска обич. „Възпитателите те възпитават – това не означава, че те обичат. Едно е да получиш целувка за лека нощ, друго е да получиш нещо друго за лека нощ“, казва Васил.
Иначе смята, че младите в България са широкоскроени. Съдел по подкрепата, която получава в нова компания. „Човек трябва да каже нещо за себе си – аз не се срамувам какъв съм, горд съм от това, което съм постигнал и че съм студент. Има хора, които се възхищават, защото това не е лесно“, разказва Васил.
„Човек свиква, но най-много мразя съжалението“, казва младежът
Но въпреки това среща и скептицизма на останалите, заради мисълта им, че когато едно дете излезе от дом, то е престъпник. „Понякога не му се подава ръка или просто той сам си избира пътя“, разсъждава младежът. Затова е и убеден, че помощта за такива деца е нужна. „Не казвам, че сме по-специални – това, че сме сираци, не означава, че трябва да получаваме всички облаги, но все пак трябва да ни се помогне“, допълва Васил.
Васил продължава да ни разказва за Пенка Лазарова, която чувства и като майка. „Някой ден, както си говорим и с нея, стига да имам възможност, ще стана един дарител и на фондацията и на такива деца-сираци като мен“, крои планове той.
„Човек свиква, но най-много мразя съжалението“, казва още Васил. Затова толкова уважавал и Пенка Лазарова, защото тя не го съжалявала, а го подкрепяла. „Да ми съжалиш и да ми дадеш 5 лева дори няма да ги приема, но да ми се усмихнеш и да кажеш – ето ти 5 лева да направиш нещо добро, ето това е щедрост. То и думата „благотворител“ някои трябва да се замислят какво означава“, казва още той.
Добродетелите – инвестиция в ценностите на младите
Освен че инвестират в бъдещи дарители като Васил, от „Благотворител“ се надяват да продължат и работата си по проекта „Работилница за добродетели“, където инвестицията е в моралното и нравствено израстване на децата. Особено ценно във време, когато по-страшната криза е тази на ценностите.
„Надяваме се да стигне до сърцата на повече деца и младежи, в повече къщи. Защото децата, които участваха в „Работилница за добродетели“, са много окрилени, когато успяват да предадат знанието си на по-малките, на свои приятели или на близките“, казва Пенка Лазарова.
По думите й хубавото е, че още преди да свърши, този проект е добил една устойчивост. В едно от училищата в Костенец добродетелите са станали извънкласно занимание във 2 клас и в 9 клас. „Това е чудесно – все повече учители виждат смисъла в подобно образование и в едно фокусиране върху нравствените ценности“, допълва тя.
Много важно е, че проектът представя добродетелите по един достъпен и прагматичен начин, което е атрактивно за децата и в същото време задълбочено. „Те са радостни да говорят по теми, за които обикновено не става дума нито в училище, нито в семейството. И когато говорят за „любов“, за „толерантност“, за „себеотстояване“ чувстват, че имат сили да постигнат повече“, убедена е Пенка Лазарова.
Според нея и тези, които представят „добродетелите“ и учат децата на тях имат какво да научат за себе си. „Това е един дълъг процес и всички сме печеливши в него, защото израстваме…“, допълва още човекът, който движи благородните цели на фондация „Благотворител“.
Информационен портал за НПО в България