Дияна Николова – победител в конкурс за есе
Запознайте се с Дияна Николова – победител в конкурса за есе по проект „Часовете, които ни дават сила“. Тя е и ученик, и учител. През последната година Дияна е част от клуба по добродетели в 119 СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“ и преподава добродетели на по-малките ученици. Благодарим на Дияна за щедростта и искреността, с които ни разказа своите преживявания като преподавател в есето си „Какво научих, докато преподавах добродетели на съученици?“. Желаем ѝ успех и вдъхновение във всичко, с което ще се занимава в бъдеще!
Фондация „Благотворител“ ще дари 150 лв. от името на Дияна за избрана от нея кауза. Тя пожела да помогнем на 8-годишната Ивалена, която страда от Автоимунна епилепсия в комбинация със захарен диабет тип 1 и има нужда от лечение в Мюнхен, Германия.
Ако и вие искате да помогнете на Ивалена, това са данните на банковата сметка:
Банка ОББ
BG38UBBS80021099761130
BIC – UBBSBGSF
Титуляр на сметката (майката на Ивалена): Антоанета Станкова Гергинова
Благодарим на всички участници в конкурса! Откъси от техните есета, можете да намерите в раздел „Конкурси“
Ето и цялото есе на Дияна:
Какво научих, докато преподавах добродетели на съученици?
През тази година за първи път застанахме от страната на преподавателя и най-важното, което научихме беше, че това не е никак лесна задача. Още от самото начало се сблъскахме с всички предизвикателства. Най-голямото беше да поставим началото и да намерим най-подходящия метод за преподаване в начален етап, така че нещата да бъдат разбрани от всички. В началото не успявахме да привлечем вниманието, което ни трябваше. Беше шумно, не бяхме подготвени така, както би трябвало и имахме проблем с малкото време, с което разполагахме. С всяко преподаване на нова добродетел обаче успявахме все повече и повече да да предизвикаме интереса на децата.
След като разяснихме правилата, успяхме да изградим приятелски отношения с тях, но да запазим авторитета и уважението им като към хората, които преподават. Разпределяхме времето все по-добре, привличахме вниманието им и всеки път те ставаха по-активни и креативни. Подготовката ни всеки път беше по-добра от предишния, но винаги имаше какво още да допълним и подобрим за следващия.
Започвахме с дефиниция на избраната добродетел и защо е важна тя за нас. Правихме „мозъчна атака”, заедно съчинявахме изречения,
дори и текстове. Направихме и табло, в което всеки написа какво за него е любовта. Четяхме приказки, провеждахме дискусии, засаждахме бобчета, чистихме стаята и споделяхме част от малкия си личен опит. Успяхме да им привлечем вниманието с игри и упражнения, които бяха свързани с добродетелите. С награди и с по-забавен начин на преподаване. Взаимно се учехме на отговорност, като си поставяхме задачи.
Класният им ръководител ни помагаше, подкрепяше, даваше ни стимул и вярваше в нас. Разпитвахме учители за игри, приказки, идеи и неща, които те са правили в собствената си практика. Преподавахме, взимайки пример от тях, но винаги добавяхме нещо от нас, за да стане по-интересно и забавно – нещо, което липсва на много преподаватели.
Учениците взимаха активно участие и ни разбираха, когато бяхме притеснени или прекалено въодушевени. Благодарение на тях, се чувствахме сигурни в себе си и на мястото си. От тяхна страна имаше интерес, а от наша – мотивация и желание за повече работа.
Те усвояваха добродетелите, а ние се учихме как да ги прилагаме по-правилно. Как да бъдем по-търпеливи, по-справедливи, по-единни, по-честни, да даваме прошка по-често и все повече да показваме обичта си към хората, които са важни за нас.
Срещахме трудности, които преодолявахме с ентусиазъм, воля и мотивация. Научихме се да бъдем изобретателни, активни, отговорни, търпеливи и упорити. Часовете по добродетели ни дадоха много повече, отколкото очаквахме първоначално. Помогнаха ни да израснем и да формираме нови качества, необходими за изграждането ни като личности.