Енергия в една посока
Стойко Петков
Допреди няколко месеца светът на децата от социалните домовете в България не се простираше по-далеч от сградата, в която са настанени, или най-много в града, в който живеят. Сега те знаят какво се случва в Бразилия например, някои от тях дори могат да правят презентации с power point и да общуват онлайн с връстниците си в други домове. Виновник за това е фондация „Благотворител“, която от 2005 г. създава и поддържа компютърни клубове в 21 дома за деца, лишени от родителски грижи. „Подтикна ни желанието да разширим света на тези младежи, които имат ограничени възможности да излязат извън домовете“, разказва Стойко Петков, учредител на фондацията.Проектът се осъществява с подръчни средства – един системен администратор, техника на старо, безвъзмездно дарен софтуер и малко помощ от приятели. Целта обаче се струва – вече над 1400 деца имат достъп до интернет и се обучават на компютърни умения.
Идеята се ражда преди шест години, когато бизнесменът прави дарение в един дом за деца и осъзнава, че ако подкрепата му не е регулярна и няма концепция, тя няма как да бъде ефективна. „Всичко дойде от идеята ми, че всеки един член на обществото, който получава повече материални блага и по някакъв начин има възможност, би било хубаво да инвестира в средата, в която живее, и да подкрепя по някакъв начин тези, които се намират в по-лоша позиция“, спомня си Петков.
Той посвещава първите години на фондацията на изграждането на стандарти за дейността й и не търси външна финансова подкрепа до момента, в който не е сигурен в смисъла, ефективността и прозрачността на работата на „Благотворител“. След това фондацията започва да кандидатства и за проектно финансиране и така печели средства за един от най-мащабните си проекти – изграждане на защитено жилище в Брацигово за деца, които напускат домовете.
„Целта ни не е единствено да помогнем за материалното оцеляване на децата, лишени от родителска грижа, а да им дадем възможност сами да си помагат в бъдеще“, казва Стойко Петков. Затова фондацията започва проекти като стипендии за добър успех, осигуряване на професионална квалификация, кандидатстудентски курсове и семинари за подготвяне на документи за кандидатстване за работа.
Стойко не е сам – зад успехите стои стройната организация на координатора Пенка Лазарова и желанието й да излезе извън формалните рамки на проектите и да накара децата да почувстват фондацията като убежище в живота си. „Защото тези деца най-много от всичко имат дефицит на грижа и внимание и на усещане, че някой на този свят наистина го е грижа за тях“, смята Стойко Петков.
Български Дарителски Форум
“Усилията ни са фокусирани върху интеграция на децата от домовете и пълноценното им справяне в живота след напускането на институцията”
Защо фондация “Благотворител” избра да помага на деца в институции?
Още в началото, когато търсехме верния път да бъдем полезни на хора в трудна житейска ситуация, си зададохме въпроса какво се случва с младежите, които напускат домовете и започват самостоятелен живот.
В търсене на отговорите създадохме първите си проекти, които изпълняваме и до днес. Чрез тях предоставяме кандидатстудентска, езикова и професионална подготовка на младите хора между 16 и 18 години, включваме ги в психологически тренинги и в обучения за активно поведение на пазара на труда, предоставяме им достъп до компютри и Интернет и компютърно обучение, стимулираме усилията им в училище със стипендии. И така се свързахме трайно с децата от институциите, с разбирането, че всяко дете има способности, които може да развива, ако му бъде предоставена възможност и ако бъде окуражавано.
Кой е големият проблем, който стои пред тези деца?
Сериозен проблем пред тях е придобитата през годините нагласа да не проявяват инициатива и да очакват да получават неща наготово. Липсата на мотивация да полагат усилия, да учат и да се развиват, е сериозна пречка за тези деца да се адаптират успешно в обществото. Вероятно една от причините това да се случва, е липсата на по-високи изисквания към тях, липсата на подкрепа и окуражаване, че могат да се справят добре. Това би обезсърчило всеки да види смисъла да продължава напред, да се учи от грешките си и да се бори с неблагополучията.
Защо решихте да инвестирате под някаква форма в тях самите, а не в домове, инфраструктура, ремонти и т.н.?
За екипа на фондацията смислената и важна инвестиция е в децата – в развитието на техните житейски и професионални умения, в подкрепата на техните усилия, въпреки неблагоприятните условия, да се справят успешно и да постигат мечтите си. Промяната на средата на живот според нас също е важна, но не разполагахме с достатъчно средства, за да направим значими подобрения. Затова решихме с повече работа от наша страна и с активно общуване с младите хора, да станем част от тяхното личностно израстване. В своите действия се ръководим от мисията, която сме избрали – да съдействаме за развитието на потенциала на хората, които подкрепяме и да утвърждаваме общочовешките нравствени ценности.
Кое е трудното за една фондация, която работи в тази сфера? Работата с децата в институции може да е ефективна, когато има добра координация и сътрудничество между всички, които участват в този процес. За наша радост досега сме успявали да създадем взаимоотношения на доверие с администрациите на домовете и да си взаимодействаме по добър начин. В крайна сметка целта ни е обща и тя е благосъстоянието на тези деца.
Трудностите идват понякога от неразбирането, че проектите, които изпълняваме, не са наш каприз и ангажимент, а възможност да бъде подобрена грижата за децата. И както държавните институции, и неправителствените организации, могат да предложат интересни и добри решения, а изпълнението да бъде на високо професионално ниво.
От каква подкрепа от страна на институциите се нуждаете, за да бъде дейността ви по-лесна?
В работата си досега екипът на фондация “Благотворител” е спазвал правилата на доброто партньорство и сътрудничество. Ако нямаме подкрепата на институциите, можем само да полагаме огромни усилия с неясен резултат. Например повече от 2 години, след като бе одобрен проектът ни за „защитено жилище” за съфинансиране от Обединени холандски фондации, не успяваме да го стартираме, защото все още не разполагаме с необходимото общинско жилище. Искахме да създадем добри условия за интензивна подготовка на младежите, напускащи институциите „Асен Златаров” и „П. Р. Славейков” в София, да поставим началото на тази така необходима социална услуга. Оказа се, че не е лесно да инвестираш безвъзмездно и от сърце, ако нямаш разбирането на общините и волята на служителите да направят необходимото по закон.
За реализирането на друг проект, финансиран по Програма ФАР, срещнахме сериозни затруднения да обезпечим финансирането на 40- те %, необходими като личен принос, според условията на проекта.
Банките пък, в условия на криза, се оказаха твърде предпазливи, за да ни отпуснат кредит. В такива трудни моменти никоя институция не застава зад неправителствените организации, които изпълняват значими социални проекти за благото на обществото. За мен остава важен въпрос докога създаването на фонд за финансиране НПО ще бъде само пожелание за ефективното преразпределение на европейските средства.
Какво определяте като най-значителен ваш успех в тази сфера?
Трудно ми е да кажа кой е най-големият ни успех. Успех е, че завършихме преструктурирането на дом „Ана Гиздова” в Брацигово в “Комплекс за социални услуги”, че стимулирахме повишението на успеха на деца с повече от единица, че подготвихме младежи да продължат образованието си в СУ „Климент Охридски”. Други откриха своята професия, с която достойно отстояват своето място в обществото. Дори най-незначителната промяна в живота на едно дете за нас е голям успех.