Финалисти – Българските шевици – мост между поколенията
Проектът “Българските шевици мост между поколенията”, достигна полуфинал. Изпратиха ни го ученици от гр. Бургас – Румяна Иванова, 8. клас, ПГРЕ “Г. С. Раковски” и Антония Митева, 8. клас, ППМГ „Акад. Никола Обрешков“. Ментор на учениците по проекта е Грета Стоянова, старши учител по биология, химия и физика, Ръководител на клуб „Капитан планета“.
Тези чудесни момичета имат големи и топли сърца и искат да свържат възрастни хора, които все още пазят традициите, с учениците, лишени от родителски грижи. Те разказват увлекателно за проекта си вижте, видеото!
Цитат от проекта на момичетата:
“Цел на проекта – Целта на проект „Българските шевици – мост между поколенията“ е да насърчи ученето между поколенията и да помогне социализацията им, чрез ангажирането на възрастни хора да предадат този древен занаят везбарство (шиене на шевици) на деца лишени от родителски грижи, като провокира интереса на младите хора към българските шевици и символите, скрити в тях, чрез изобразяването им освен с традиционни изразни средства – шиене и чрез съвременни технологии – аудио разказ с QR кодове „Разкажи ми шевица“.
Българските шевици не са просто красива бродерия, те са разказ, символ, кодирана информация. Възрастните хора пазят автентичните традиции, имат времето и опита, да шият български шевици, но много често се чувстват безполезни. Децата лишени от родителски грижа също трябва да получават внимание, подкрепа, да придобият умения, които ще им помагат за реализация в живота. Нашата задача е да покажем на възрастните хора, колко много биха могли да помогнат те на тези деца, като им предадат знанията и уменията си, традициите и обичаите, които съхраняват, но така че да бъде атрактивно и привлекателно в очите на младите. Това създава нови възможности за възрастните хора и децата да учат заедно и да се опознаят и да бъдат полезни едни на други. С усвояване на занаята везбарство и на различни техники в приложното изкуство, с докосването до дигиталните технологии тези деца разширяват познанията си и придобиват нови умения, научават се да си разпределят по-добре времето, научават се на дисциплина и умение да изпълняват поставените им задачи. По този начин децата се занимават и виждат плода на изработеното от тях, а и така им се предоставя възможност да се докоснат до българската шевица и древните символи закодирани в нея.”
Защо избрахте тази кауза?
“Живеем в общество, в което връзката между децата и възрастните хора все повече се прекъсва, с времето възможностите за взаимодействието между двете възрастови групи се ограничава. Ако помислим малко по-социално обаче, тези две поколения от началото и края на „книгата на живота“ биха могли да се превърнат в страхотна възможност за предаване на знания и житейски опит един за други и всичко, което трябва да направим за да се превърне това в реалност, е да ги поставим на едно и също място.
Голям брой деца биват изоставяни от своите родители. Емоционалните щети, причинени от раздялата на семейството и неподходящите грижи, особено в институциите, могат да бъдат пагубни за тях. Лишени от родителска грижа, те могат да понесат физическа, психологическа, емоционална и социална вреда – с последствия, които продължават цял живот. Тези деца също са по-склонни в по-късен етап от живота си да посегнат към насилие, малтретиране и са склонни да извършат престъпление.
Антония е израснала в град Средец и познава добре местните баби от тракийското дружество „Лазо Лазов“. Често им гостува и помага. Един ден възрастните жени са везали шевици. Те ѝ разказали какво означава всеки орнамент, показали ѝ как се везе и ѝ разказвали истории от техния живот. Антония била много възхитена от красотата на шевиците, но поглеждала с тъжен поглед към възрастните жени, които нямат с кого да споделят техния житейски опит и не могат да предадат българската традиция за шевиците, така че тя да се запази през годините.
Моите родители са дългогодишни приятели с г-жа Татяна Врабчева. При едно гостуване у тях стана въпрос за работата и по-един от последните проекти “Нови възможности за развитие на независимостта на деца и младежи, настанени в резидентни услуги от община Поморие”. Аз я помолих да ми разкаже по-подробно за работата си с тези деца. Тя ми разказа, че в рамките на две години работи с 24 деца и младежи , които са успели да развият собствените си ресурси за самостоятелен живот и включване в общността. Това остави силен отпечатък в мен, усещах, че трябва и ние да направим нещо което да е в полза за децата. Разказах на Тони за срещата и разговора си с Татяна и тогава решихме да започнем работа по проекта.
Ние смятаме, че възрастните хора предлагат ресурси, от които тези деца се нуждаят. Нещо повече, смятаме, че възрастните хора могат да изиграят важна роля в живота на тези млади хора. Младежите се нуждаят от емоционални умения, за да успеят в живота. Тези умения, като критично мислене, решаване на проблеми и социално взаимодействие, влияят върху социалните връзки и чувството за цел. Те са от ключово значение за успеха в училище и на работното място.
Възрастните хора могат да бъдат чудесен модел за подражание за децата, като същевременно предават семейни истории, историческа информация и преподават ритуалите и традициите от миналото. Децата могат също така да подобрят своите практически умения за живот и способност за решаване на проблеми, когато прилагат мъдростта и житейския опит, придобит от тези, които са живели в продължение на много години.
Ние не можем да променим нашата съвременна реалност в която тези млади хора, са принудени да живеят далеч от дома си, а възрастните хора прекарват последните години от живота си в самота, но ние можем да подкрепим и насърчим взаимоотношението между децата и възрастните хора, като ги обединим в една обща кауза да възродят традицията в шевиците, защото те са паметта на народа.”