Възпитаници на Старопрестолната гимназия по икономика станаха учители по добродетели
Седем десетокласници приеха предизвикателството да влязат в ролята на преподаватели
СЕДЕМ ВЪЗПИТАНИЦИ НА СТАРОПРЕСТОЛНАТА ГИМНАЗИЯ ПО ИКОНОМИКА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗАПОЧНАХА ДА ВЛИЗАТ В ЧАС КАТО УЧИТЕЛИ. Превъплъщението на тийнейджърите е част от новия проект, по който гимназията работи – „Часовете, които ни дават сила“. Проектът е на фондация „Благотворител“, а Старопрестолната гимназия по икономика е единственото училище от областта, включено в програмата. Финансовата подкрепа е на фондация „Оук“.
Часовете, в които децата влизат, нямат нищо общо с обичайната им учебна програма. Идеята на проекта е да мотивира младите хора да променят живота си и така да съдействат за промяна в обществото. Затова и уроците, които учениците подготвят, са свързани с 12 добродетели, сред които честност, търпение, уважение, решителност, радост, любов, толерантност, чистота, смелост, щедрост.Ивона Иванова, Калина Друмева, Цветелина Кулова, Радинислава Караиванова, Велимира Веселинова, Николай Карагеоргиев и Георги Йорданов са учениците, които са решили да приемат предизвикателството и да влязат в ролята на учители. Всички са десетокласници и всички са преминали през обучение, преди да се изправят пред своите съученици. Работят в екип от двама, когато подготвят часовете, така и преподават темите, които са си избрали.
„На мен ми хареса да преподавам. Интересно ми е, макар че се чувствам доста неловко, когато съучениците ми не ме слушат и не ми обръщат внимание, докато съм на катедрата пред тях. Разбрах обаче колко търпение и уважение е нужно да проявяват и двете страни – и учителите, и учениците, за да върви работата”, казва Николай. Добродетелите, които той вече е преподавал, са щедростта и търпението.
„Това, че не преподаваме обичайните дисциплини, много ни помага. Все пак часовете ни са различни, не само защото са пълни с тестове и игри, а защото темите, с които се занимаваме, предизвикват съучениците ни към размисъл”, включва се в разговора и Ивона. Тя е разработвала часове за прошката и радостта заедно със своята съученичка Цвети. Двете момичета казват, че са избрали точно радостта и прошката, защото намират тези добродетели за интересни и много ключови.
КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪОТВЕТНАТА ДОБРОДЕТЕЛ, КАК Я ПРАКТИКУВАМЕ, ЗАЩО НИ Е НУЖНА В ЕЖЕДНЕВИЕТО? С тези въпроси започват часовете си младите учители. След това децата признават, че са напълнили часа си с игри, тестове, кръстословици и с много българска история и етнология, защото всички добродетели са част от родните традиции. „Ако само стоим пред тях и им разказваме какво е добродетел, защо да прощаваме е важно, а да сме благодарни здравословно, ще превърнем в часовете си в обикновени часове. И няма да ни слушат, както и ние често не слушаме. Искахме да избегнем лекциите и заедно да говорим за това как да направим живота си по-интересен”, разказва още Ивона.
„Когато аз, Вилимира и Георги подготвяхме нашите теми – уважението и любовта – решихме да превърнем часовете в игра. Затова заложихме дори на спортния хъс, разделихме класа на отбори, дадохме им казус, свързан със съответната добродетел, и така мотивирахме класа да говори за ситуации в живота ни, в които проявяваме или пък не тези добродетели”, допълва Калина. И уточнява, че противно на всички очаквания тийнейджърите знаят какво е любов и могат да говорят за всичките й проявления, за любовта между братя и сестри, между родители и деца, между приятели, за всемирната любов, дори за любовта към Бог и т. н.
„Аз лично разбрах, че ако часът е разнообразен с игрови ситуации, колкото и огромно количество да е информацията, която трябва да научим, можем да я научим. Не ни е скучно. На мен не ми е скучно нито в ролята на учител, нито, когато съм ученичка. И ми се иска така да ни преподават всички предмети, особено специалните за нас, които са много важни”, казва Цветелина. И отсича: „Ние преподаваме така, както бихме искали на нас да ни преподават. Надяваме се, че са ни разбрали всички учители”.
Разделянето на класа на групи, на лидери и следващи, на интересни и добри ученици и на такива, които от нищо не се интересуват, на лоши и добри деца, създава най-сериозни проблеми, категорични са децата, които участват в проекта. Те признават, че на гърба си са изпитали последиците от това разделение, което често е провокирано и насърчавано от учителите. „В крайна сметка дали ние уважаваме учителите, зависи и от тях самите. Когато те се държат като учители с нас, няма как да не ги уважаваме”, казва Николай. Момчето признава, че често се разсейва в някои часове, защото не му е интересно или защото има група ученици, която пречи на целия клас и учителят не е в състояние да усмири бунтарите. И Николай, и Георги, и Калина, и Цвети, и Ивона с ръка на сърце споделят, че те самите понякога се държат бунтарски. Играят си с телефоните или четат книга, за да преминат по-лесно през скучните часове. И петимата, които участват в разговора, казват, че са много натъжени от факта, че имат изключително нетолерантни съученици. „Има в класовете деца, които по-трудно се отпускат, страхуват се да говорят, да си кажат мнението, притесняват се, когато не знаят. И не получават подкрепа. Така че толерантността много ни куца”, обобщава Николай.
„За нас обаче има надежда. Ние по малко сме се променили заради този проект, защото имаме шанса да застанем и от другата страна. Мен точно това ме привлече – че връстници ще обучават връстници”, казва Калина, когато става дума за това защо участват в проекта. Николай също се включил заради любопитството какво е да бъдеш учител. Георги пък се зачудил какво точно може да научи за добродетелите, което не знае, и така се оказал замесен в цялата игра. Играта била мотивацията за Ивона, която не крие, че точно така би искала да преминава целият й ден в училище. „Аз много обичам психологията, а този проект е свързан с тази наука. Никой няма време да ни занимава с добродетелите, да ни обяснява какво е да си честен, благодарен, кога наистина си простил… Затова се включих и не съжалявам”, казва и Цвети.
Тийнейджърите ще трябва да подготвят уроци по всички 12 добродетели, които са включени в проекта. И да преподават до 30 юни, когато завършва самият проект.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката