Музикалните традиции са живи
Представяме ви един ярък пример за двупосочен мост между поколенията: „Аз не търпя да пеят фалшиво, децата не търпят фалшиво отношение!“
Интервю с Атанас Янчовичин, създател и ръководител на “Банските старчета”
– Фондация Благотворител и учредителят на фондацията Стойко Петков трайно подкрепяме дейността на музикална формация „Бански старчета“, като особено ценим това, че предавате знанията, уменията и любовта си по отношение на музикалните ни традиции на младите и сте създали младежка формация „Бански старчета“. Как се случва този мост между поколенията? Жадни ли са младите и попиват ли всичко, на което ги учите?
– „Бански старчета“ имаме издадени 12 самостоятелни албума, и младежката група 2. Всички албуми са издадени благодарение на подкрепата на г-н Стойко Петков. За мен моста м/у поколенията не беше труден за поставяне. Имах вече две много силни групи:“Банскалийки“ и „Бански старчета“, с които имахме почти ежедневни участия, и при възможност включвах и децата…И така! А и когато децата виждаха успехите на големите, концертите по БГ и чужбина…Личния пример е важен!
– Получихте дарение от фондацията за развитие на младежка формация „Бански старчета“, в какво вложихте сумите? Какво ново се случи при вас, благодарение на оказаната ви подкрепа
– Освен за споменатите вече албуми, направихме 6 мъжки и 5 женски костюми народна носия. Закупихме 3 тамбури, 1 гайда, тарамбука и кавал…Благодарение на вашата подкрепа, младежката група успя да се запази! За представянето на албумите на децата правихме концерти, за организирането на които, отново използвахме част от дарените от вас пари.
– Като общество сме свикнали да гледаме еднопосочно на процеса на отдаване на знания и умения от възрастните, към младите, но екипа на фондация Благотворител, сме убедени, че младите носят особен заряд и често се учим от тях. Има ли нещо, което ти си научил от учениците и студентите, които обучаваш?
– За мен е по-важно, да казват хората, че съм добър човек, отколкото добър певец! Това исках да предам на децата…С тяхна помощ, отношение, разбиране-аз станах по-добър! По-отговорен, по-открит! Аз не търпя да пеят фалшиво, децата не търпят фалшиво отношение!
– Освен репетициите има ли други занимания, които споделяте с младите попълнения на „Бански старчета“
– Да, да…Всички обичаме спорта! Двама от мл.група завършиха Н.С.А. Имаме много добри спортисти в групата. Две от момчетата идват при мен да учат дърворезба. Това е моята професия…Намираме повод, да сме повече време заедно!
– Любопитно каква е била любимата ти песен като младеж, разкажи повече за буйната дейност на фолклорната група към читалището и твоите първи стъпки в любовта към народната музика?
– Като на всяко дете, мечтата ми беше да стана футболист. И мечтата ми се сбъдна. Бях футболист и волейболист в представителните отбори на гр.Банско. Съвсем млад се наложи да правя операция след контузия, и това беше краят ми като спортист. Но не съжалявам. Напротив… Ако сега трябваше да избирам, никога не бих тренирал футбол. Любима песен!? Като малък всички песни харесвах. Стига да е банска!!! Съдбата ме събра с един от най-добрите изпълнители на бански песни Г. Лечов още съвсем малки! По-късно с още няколко момчета създадохме мл.читалищна група! Т.е. Иван Мацурев ни създаде, научи и насочи към истинското банско акапелно пеене. А след като чух песента за Радон Тодев, в изпълнение на Ив.Мацурев и Незабравка Икономова-и до днес това е моята песен! Н.Икономова има много голям дял за развитието ми и като музикант, и като човек! Първите ми стъпки като изпълнител бяха точно при Н.Икономова, дългогодишен директор на читалище „Н. Вапцаров“ в гр. Банско. Тук беше и основата на „Бански старчета“, тогава с рък. Славчо Янушев!
Имаш ли несбъдната мечта от младостта си, свързана с музиката и изявата в това поприще? Предаваш ли и мечтите си на младежите, които обучаваш?
– Все ще има несбъднати мечти…Апетитът идва с яденето, та и при мен така. Нямаше как да повярвам, че моята група ще е в първите 10гр. на Стамболово…Че ще участваме във фолклорен фестивал в Австрия организиран от Юнеско, ще пеем на Царската сватба…Че моята група ще пее в залата на Моцарт във Виена-самостоятелен концерт…Наши песни са в CD-по случай приемането на България в ЕС… Имам мои групи в Сиатъл, Чикаго и Бостън… Не съм очаквал, но съм горд от постигнатото…Сега се моля на Бог, да се преборим с временната криза, за да следваме мечтите си!
– Атанас, знаем, че си ранобуден и посрещаш всеки ден слънцето, какво ти носи утрото има ли музика в изгревите?
– Да, да…Не пропускам сутрешния крос. Все още успявам. Има музика…И в изгрева, и в тишината има музика! Тичайки в гората, аз съм в песните…В нашите, в банските песни.
Разбрахме, че обръщението към теб е „капитана“ кой те нарича така и защо?
– Аз предпочитам да съм капитан на отбора, вместо ръководител. Така прилега! Заедно на първа линия! В обръщенията в групата, често ще чуете: войводо, комито……… И на репетицията мирише на барут!
