Още за “Постигам по-висок успех”
Разказахме за конкурса “Постигам по-висок успех” 2020 в разговор по Канал 3. Чуйте и вижте разговора.
Тук прочетете и няколко цитата от участниците в конкурса, които ни изпратиха есета на тема: “Корабът е на сигурно място в пристанището, но не за това са създадени корабите.” Джон Шед :
Минка Кирилова, 11. клас:
“Понякога си мисля, че съм преродена птица, която вечно кръжи и търси своето убежище. Прелитам от клонка на клонка, от дърво над дърво, летя над земята и кацам на непознати пристанища. Съзерцавам морето, отдъхвам за миг, разтърсвам криле и политам отново.”
Георги Стефанов, 12. клас:
“Когато отидеш на пристанището и видиш всички кораби, ти идва едничка мисъл. Колко път са изминали, за да стигнат до тук? Оставаш с този въпрос, докато вълните се плискат в брега и се отпускаш в успокояващия им ритъм.
Корабът, както и човешката личност са създадени, за да извървят и да стигнат до крайната си дестинация, получили отговори на своите въпроси, натрупали мъдрост и житейски опит.”
Гергана,студент I курс:
“Ако губим време в това да се залъгваме, че точно сега не е момента да сме смели и да рискуваме, само защото ни е страх и не сме сигурни в себе си, то този момент никога няма да дойде.”
Илиана, 10. клас:
“Във всяка буря ще срещам себе си и ще се боря с нея! Защото фарът ми е постлал лунната си пътека, а луната и звездите ме научиха, че никога не бива да пускам живота, докато той не ме пусне. И тогава разбрах песента на вълните! Тя е за всеки един от нас. Всеки кораб си има своя вълна и своя голяма, истинска буря. Тя, бурята е най-големият учител.”
Джовани, 12. клас:
“И въпреки, че всеки път от това пристанище ще тръгваш със сигурност, а водата е буря, незнайна, неконтролируема, наречена ежедневен живот. Тя винаги ще се опита да дестабилизира твоя кораб, твоя живот. Но не трябва да се плашиш, защото след бурята идва слънце.”
Сияна, 12. клас:
“Трудно е да заявиш и отстояваш своята позиция, трудно е да устоиш на бурята и въпреки трудностите да вървиш напред, да бъдеш воин, макар и не в буквалния смисъл. Това не е никак лесна задача, иска се решителност и време. В противен случай се превръщаме в безлична маса, а понякога и в жертви. Всеки сам решава готов ли е на такова предизвикателство.”
Мирослав,12. клас:
“Всички се чувстваме в безопасност “там”, в спокойното пристанище, но на каква цена? Ако изляза от динамиката на живота, ако се изолирам от хора и от процеси, за да се предпазя от провали, озовавайки се в една измамна сигурност, нали това ще промени моята същност. Ако аз не се развивам, не надграждам, своите качества и своята личност това ще доведе до ленност, застой, липса на всякакво развитие.”
Елена, 11. клас:
“Като човек, излязъл от зоната си на комфорт по волята на съдбата твърде рано и неподготвен. Мога да кажа, че въпреки болката, страха и опасенията, това беше най-ценното и смислено предизвикателство, което някога ми е било отправяно. Стана ми интересно, започнах да черпя опит от ситуацията си… и така си доказах, че всъщност колкото и спокойно да ми е било на пристанището, аз всъщност принадлежа на вълните и мястото ми е в открито море.”
Тюркян, 12. клас:
“Ако ние не правим нищо, а искаме нещо, то това няма как да се случи от само себе си. Тогава кораба е в застой и при най-малката буря може да потъне.”
Георги Колев, 11. клас:
“Бих казал, че според мен не трябва да стоим само на пристанището, защото е по-сигурно. Трябва да се спускаме в дълбокото и да отворим очите си за нови хоризонти. Тябва да бъдем смели и да поемаме рискове, дори когато ветровете завъртят кърмата с платната ни и вълните се разбиват в нас, трябва да държим здраво “руля” и да продължаваме все напред.”
Недялка, студент I курс.
„Сигурността не плаши, тя не ни кара си задаваме въпроси, тя ни държи в капана на комфорта си, който несъзнателно не ни дава поле за развитие. Зоната на комфорт за нас хората е толкова приятна, че излезем ли от нея, губим себе си. Отплаваме от този миражен свят, за да влезем в непознатото, страшното, новото. Човек трябва да изпитва себе си, да се провокира, отписвайки от пристанището на удобния свят. … Човек е сложен в своята простота, но винаги у него ще остане отговорът на въпроса – “ Моят живот искам да го наблюдавам отстрани, или искам да съм в същината на случващото се, и да се кача на отплаващия кораб”?!“