Финалисти в „Словотворци“ 2019
Приключи националният конкурс „Словотворци“ на фондация Благотворител
Благодарим на всички ученици, които ни изпратиха свои есета! Тази година получихме 53 есета от цяла България. Благодарим и на учителите, които информираха учениците за тази възможност.
Това, което можем да кажем след прочита на всички есета са няколко неща: учениците трябва да се запознаят и да научат какво изисква формата „есе“, да избягват „фрази – клишета“, да се пазят от твърде много абстрактност и „помпозни“ фрази, да се научат да бъдат себе си в словото и не на последно място да се стремят към точно спазване на правопис и граматика.
За да намалим субективния фактор на оценяването, поканихме за жури шест ярки личности с афинитет към словото, които като доброволци отделиха от своето време: Мария Донева ,Михаела Николова, Милослава Младенова, Мариана Георгиева, Людмил Стефанов, Пенка Лазарова /Представяне на журито по-долу в текста/
Имаме удоволствието да ви представим победителите в национален конкурс „Словотворци“!
ПОБЕДИТЕЛИ В КОНКУРСА 2019 ГОДИНА:
1-во място получава Сияна Василева, 1-ти 1 клас в 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, София /ПРОЧЕТИ ЕСЕТО/
2-ро място получава Марина Парушева от 9-ти клас в МГ „Петър Берон”, Варна /ПРОЧЕТИ ЕСЕТО/
3-то място получава Елеонора Добрева, ученичка в 7-ми клас от СУ „Никола Й. Вапцаров”, Петрич /ПРОЧЕТИ ЕСЕТО/
Други есета, които се отличиха са тези на: Михаела Атанасова от София, Езги Ахмед от Златоград,, Десислава Христова от Видин, Александра Хачерян от Русе, Йоана Колева от Сливен
Някои коментари от журито за есето на Сияна Василева
„В есето има както философска дълбочина и ерудиция, така и впечатляващи примери от живота. „Човекът се страхува от собственото си величие” – казва Сияна. И затова иска да избяга от „самотната и нежелана съдба да си единствен”. За мен тези екзистенциални измерения са най-дълбокия начин да се осмисли темата. Дадени са примери от всички житейски реалности: как мисълта, че „всички правят така”, може да ни превърне в убийци на невинни хора; или примерът от нейния собствен живот, който говори за развита рефлексия. Есето завършва с призив всички да величаем различията си и необятния хоризонт на човешката индивидуалност. Сияна се е показала като четящ и мислещ човек с отличен стил на изразяване. Есето ѝ е на високо ниво и същевременно четивно и разбираемо за читателя.“
„Участничката в конкурса представя интересни размишления и сериозни доказателства. Оповава се на личен опит и разглежда проблема многостранно както от личностна, така и от общочовешка, социална гледна точка. Текстът ѝ има послание към хората, което аз лично усетих.“
„Разсъжденията са овладяни и целенасочени. Показана е широка обща култура, може би прекалено подчертана дори – многотията никога не е израз на висок стил. При все това есето се отличава със зрялост и задълбоченост на фона на останалите.“
„Авторката предлага задълбочен поглед върху поставената тема. Ясно се откроява личната позиция без да се разсъждава по принцип. Текстът, в който откриваме множество образи, провокира размисли и емоции. Без да се усетим е задействал вътрешния ни диалог. Отличава се с богат език и собствен стил. Дава и другата посока – какво би означавало за авторката да имаш собствен път.“
„Есето на Сияна има философски улкон – разглеждайки различни аспекти на опасностите от еднаквостта, тя се позовава от една страна на цитати на Емануел Кант, Фридрих Ницше или Мишел дьо Монтен. Ценността на един авторски текст обаче идва от това, което гласът на този, който пише казва. И есето на Сияна прави именно това – изгражда си собствен път от готовите просвещенски концепции за човека-стадо до собсвеното си разбиране за различност и универсалност.“
Някои коментари от журито за есето на Марина Парушева
„Авторката има спокоен и естествен изказ, освен това се е придържала към изискването за споделяне на лично преживяване. Образът на дядото е успешно изграден, от тона и от самите думи, които са използвани, се усеща милото отношение, макар че тезите им се разминават. Силен текст.“
„Есето е житейско-психологическо и описва подробно как хората в съвременния свят попадат в капана „трябва”. Тезата на автора е разгърната в контекста на една стандартна житейска ситуация: дядото обяснява на внучката си какво трябва и какво не трябва да прави човек с живота си в съвременния свят. Медиите, филмите, рекламите също влизат в ролята на този „дядо”, ако той по една случайност не е толкова активен. Четейки есето, написано с тънка ирония, човек се вглежда в себе си и неусетно развива здравословна критичност към посланията на всички „дядовци”, които го поучават как да живее, „защото всички правят така”
„Марина има „свой почерк“ на автор с позиция. Ценност в есето е тънката червена линия – аналог с далечното поколение на нейния дядо, която преминава през целия текст и се развива. В края на есето четем: „Май ценностите наистина са се подменили. Ние, хората, сме продали мечтите си в името на това да се впишем в общност, която е забравила как да мечтае. Толкова е лесно да се увлечеш по множеството, просто защото инстинктивно искаш да си част от „чутите“
Някои коментари от журито за есето на Елеонора Добрева
„Това есе ми харесва, защото макар че е по-кратко от другите, в него има добре развита неочаквана теза – че е добре да правим като другите, когато те правят нещо добро. Правописът също е по-добър, отколкото на други участници, макар че и тук има какво да се желае.“
„Участничката е най-малка от всички кандидатстващи, но има интересен начин на мислене. Това е единственото есе, в което проблемът за тази налагаща се и разрушаваща човешката индивидуалност мисъл „Всички правят така!“ намира решение. Краят на текста носи невероятен заряд и мотивиращо послание“
„Предвид и на своята възраст Елеонора заслужава това насърчение. Есето е написано красиво и с чаровна невинност/”Ако аз правя като другите, мисля като тях, приемам безпрекословно всичките им идеи, то тогава кой съм аз?”/. Изобщо – един текст, от който струи светлина. Оригинално звучи и преобръщането на гледната точка накрая. Имам предвид призива на Елеонора да се позоваваме на израза „Всички правят така”, когато откриваме добрия пример на добрите хора, „когато помагаме, без да търсим отплата, когато превръзваме сърца, а нашето кърви”.
„Стегнато и кратко изложение. Авторката представя личното си виждане за следването на клишетата. Докосващ текст, който дава алтернатива.“
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖУРИ НА КОНКУРСА 2019:
- Мария Донева – поет, писател, драматург и не само… Завършила е Българска филология, била е учител по Български език и литература. От 2009 година е драматург на Драматичен театър „Гео Милев“– Стара Загора. Работи по различни програми за арт-терапия с деца и с възрастни с различни ментални и физически заболявания и увреждания. Режисирала е пиеси. От 2015 година води младежки литературен клуб „Без заглавие“. Работила е по много и различни проекти с каузи на неправителствени организации. Има 15 издадени стихосбирки. Печелила е награди от престижни литературни конкурси. „Родството ми със света ми дава право да се гордея с всичко хубаво, направено от добрите хора, и ме кара да се срамувам от всяко зло, направено от лошите. Където и да отида, ще си бъда вкъщи.“
- Милослава Младенова – журналист в Българско национално радио – програма „Хоризонт“. Завършила е Българска филология, магистър е по медийна информация и реклама.“ Като репортер имам над 20 годишен трудов стаж. Била съм водещ на предаването – обзор на седмицата „Седмицата на бързи обороти“, редактор и водещ на предаването за туризъм „Покана за пътуване“. Едно от моите хобита е моята професия. Обичам да търся и откривам интересни личности, ситуации и истории, които да представям пред слушателската аудитория, да търся новото и полезното за хората. Не се страхувам да задавам въпроси и не се отказвам, когато нещо се случва трудно.“
- Марианна Георгиева – завършила Право, творческо писане, артистични психосоциални – практики и психодрама, а сега продължава обучението си в областта на психоанализата. Писател, поет – има издадени три художествени книги. Редактор е в електронното списание за съвременна култура „Свободно поетическо общество“.
- Михаела Николова – млад и вдъхновен от детската личност учител в 120 ОУ, град София. „Всички правят така“ като цитат може да бъде извлечен и от учителското съсловие за съжаление, но смело мога да твърдя, че има бисерчета от учители, които с различността си и интересния си начин на мислене успяват. Успяват да привлекат вниманието на децата, да се докоснат до родителите и да се наслаждават на професията си. Казвам това, защото аз не работя, аз се забавлявам, когато съм с децата. Поради тази причина с голям ентусиазъм тази година основах Клуб „Уроци за сърцето“, където с децата се учим един друг на любов, споделяне, честност и много други добродетели, които помагат на децата да не бъдат част от тълпата.“
- Людмил Стефанов – психолог и психотерапевт на частна практика. Водещ на терапевтични групи по семейни констелации. Утвърден треньор и обучител по комуникативни умения, презентационни умения, водене на дебати. Автор на книги , методически ръководства и помагала в сферата на практическата психология.
- Пенка Лазарова – Председател на УС на фондация Благотворител „Филолог съм по образование, преминах през професиите на педагог, журналист, консултант, връзки с обществеността, за да ги съчетая в работата си във Фондацията. Обичам да общувам
и да пътувам.“