Станислава Костова – “Смисълът на живота не се намира, той се създава с всяко наше действие, мисъл и избор.”
Станислава Костова е на 17 г., 11 клас, от гр. Ямбол. За втори път е стипендиант по програма “Постигам по-висок успех” на Фондация “Благотворител“. Общият й успех от предходната учебна година е мн. добър 5.52.
За себе си Станислава пише: “Определям себе си като емоционална, целеустремена и честна личност. Обичам да творя, да изразявам себе си чрез думи и да търся вдъхновение в малките неща около мен. Във взаимоотношенията си с хората ценя искреността, уважението и разбирането. Вярвам, че истинските връзки между хората се градят на доверие и подкрепа.”
Станислава описва интересите си по следния начин: “Имам силен интерес към ученето на чужди езици, особено към английския и немския. Искам един ден да уча или работя в чужбина. Освен това се интересувам от технически специалности, свързани с мебелното производство и дървообработването, тъй като обичам практическата работа и създаването на нещо с реален резултат.”
В есето си на тема ”Всеки проблем ти носи подарък. Ти търсиш проблемите заради техните дарове.”, Станислава пише: “Всеки проблем ме е учил да търся смисъл. Когато усещах тежестта на самотата, тя ми подаряваше поезията – начин да излея сълзите си в думи и да превърна тъгата в красота. Когато се сблъсквах с несправедливост, тя ми подаряваше огъня да се боря за истината. А когато сърцето ми се чувстваше изгубено, болката ми показваше пътя към онези, които наистина ме ценят. … Ако някой ден съм в състояние да дам на друг човек надежда или утеха, то ще е благодарение на даровете, скрити в моите собствени рани. Те са направили сърцето ми по-меко, а душата ми по-силна.”
–
На въпроса “Какво е грижовност?“, Станислава е отговорила: ”Грижовност проявяваме, когато даваме от времето си, от вниманието си, от добротата в сърцето си. Понякога една усмивка, една протегната ръка или едно “не се отказвай” могат да струват повече от всичко материално. Най-хубавият подарък, който съм получавала, не е предмет, а чувство – когато някой е бил до мен точно в момента, в който съм имала нужда от подкрепа. Това е подарък, който не се забравя.”