Стипендиантите 2018/2019 /втори срок/ споделят размисли по темата
„Какво научавам от грешките си“
…
Има ситуации, в които се случва да повторим едни и същи грешки. Това може да ни създаде усещане за несправяне и да ни демотивира да продължим напред. Важно е в такива моменти да спрем за малко и да обмислим случващото се. Това би ни помогнало да си зададем правилните въпроси, които да ни насочат в посока на търсене на нови решения. Има хора, за които е много важно и държат на всяка цена да се справят сами с трудностите, с които се сблъскват и отказват подкрепа от другите. При всички случаи когато има човек, на когото можеш да се довериш и да споделиш, е много по-лесно да се изправиш без страх пред всяко предизвикателство.
Всеки сам пише историята си, в която има приятни, запомнящи се моменти и такива, които са били свързани с неприятни мигове, в които сме допускали грешки. Не винаги сме успявали да разберем смисъла на това, което ни се случва или пък защо ни се случва, но това ни е направило по-борбени и справящи се. Важно е да не се отчайваме, когато допуснем някаква грешка и да не се отказваме от нови начинания. /Тодорка/
…
Поглеждам живота си назад… Ако бях направил… Ако бях приел… Ако не бях постъпил така… Нищо, просто нямаше да съм аз. Не се срамувам от грешките си. Старая се да не ги повторя, защото повече боли… Опитвам се да изляза от пространството, което ме ограничава да погледна по-далеч. Започвам винаги с надежда и вяра, че ще се справя. Готов съм да поема всеки нов риск, всяко ново предизвикателство. И постоянно се уча, но не се оставям по течението. Решението винаги е мое. Не искам да бъда страхлив и да чакам безкрайно нещо да се случи, бездействието и примирението не са в кръвта ми. Прогресът се развива, защото има хора, които са способни да поемат риска да мислят и действат различно. Провалът не е страшен, само трябва да продължиш да опитваш, да не спираш и мислите ти да са позитивни. /Тодор/
…
В днешно време повечето хора повтарят едни и същи грешки и не могат да разберат защо. Причината е в това, че те не могат да осъзнаят – грешките се прощават, белезите остават. Ако човек има куража да си признае, той има куража да ги приеме и да се поучи от тях, за да не ги допуска отново и отново. С други думи, причината днешното поколение да отбягва този въпрос, е липсата на куража да си признае грешката и отговорността, която идва с нея. Поради тази причина се допускат грешките отново и отново. /Илия/
Казвам ти какви са моите грешки. Те са красиви – като крила на пеперуда и волни, леки, пърхащи като тях. Вероятно затова греша често – в преценка, в избори, в отношение, в училище, вкъщи, в нагласи, в харчене на пари и на чувства, в гонене на вятърни мелници, в безсмислени войни, в лесното доверие. Моите грешки искат постоянство – сякаш отглеждаш цвете. И търпение, сякаш чакаш малко дете да се облече. Моите грешки не меря по ръст – няма малки и големи, всички са равни. Не ги и броя. Смятам, че в грешките смятането е излишно. Защото така или иначе повечето от тях допускам в математиката. Моите грешки учат. Строго специализирани учители са: по смелост, по любов, по приемане на себе си, по пестеливост, по разпределяне на време, по уважение, по забрава, по прошка. Учебната ми програма понякога е пълна, друг път е с големи междучасия.
Моите грешки ме учат на приемане. На себе си и на теб. Защото как да обичаш, ако първо не си приел?
Хич не харесвам аксиомата – да се учиш от грешките на другите. Безлична и безхарактерна ми се струва. Как да учиш испански от този, който преподава английски?
Грешката е отговор на индивидуална потребност, на индивидуален стремеж, на индивидуалност. Едно и също действие, извършено от двама различни души, води до различен резултат.
Моите грешки ме учат често да греша по правилния начин, а после по грешния да се извиня на себе си. За да мога да прощавам на грешни извинения от правилните хора, а не обратното. /Стефи/
…
Какво представляват грешките? Кои са факторите, определящи действията ни и последиците от тях като правилни или грешни? Възможно ли е човек да се поучи от чуждите грешки или трябва да допусне свои, върху които да изгради опита си?
Още от ранна детска възраст родителите ни са тези, които ни учат как да разграничаваме постъпките си, но в стремежа си да ни защитят от всичко лошо, което ни заобикаля, те просто казват „не”, понякога дори без да обяснят защо. И тогава се поражда едно любопитство, което ни кара да се питаме какво толкова ще стане, ако направим онова, което са ни забранили. Именно това любопитство е довело след себе си голяма част от грешките, които всеки е допуснал, особено през юношеските си години, защото тогава търсим себе си и мястото си в живота. В търсене на моето място допуснах грешка, която не само няма да забравя, но и ще се постарая да послужи като урок на хората около мен. /Петя Тодорова/
…
Ако се случи така, че да постъпя грешно, няма да склоня глава, да мисля дълго и задълбочено защо, как, какво, спрямо кого съм сгрешила, а напротив, без да унивам и да правя нещата много по-сложни, отколкото са, бих си взела поука от грешката, бих пощадила първо себе си, не обвинявайки се, а напротив, поощрявайки се, че следващия път в подобна ситуация бих постъпила по правилния начин.
За мен една от основните грешки, които индивидуално и съвкупно правим, е, че пренебрегваме природата и малко от нас се замислят за умерено потребление на всичко, което тя ни дава, и за съзнателно управление на природните ресурси. Научим ли се да мислим и действаме с грижа за околната среда, това би бил един от най-важните уроци, научени от грешките ни. /Петя Александрова/
…
Това, което разбрах от опита си като доброволец, е, че за да съм полезен като доброволец, то е много важно да съм помогнал първо на себе си и после на всеки, който има нужда и ми е по-силите и възможностите. Да направя грешка никога не е късно, но да я осмисля и разтълкувам е важно нещо и е много ценно. Има грешки, които не забелязвам веднага, а усещам след време. Разбира се, че всяка грешка е неслучайна, тя е за едни урок, а за други предупреждение. Аз лично се радвам, когато открия отговор в моята грешка. /Зойко/
Една грешка може да доведе след себе още цяла опашка от грешки. Но може и нещо друго да се случи – да ни научи, че животът е изпитание, което ние преминаваме всеки ден, допускайки грешки или поправяйки ги. Ако си взимаме поука от сторените грешки, тогава ние със сигурност претърпяваме едно градивно развитие, което може да служи за пример на всички около нас! /Мария/
Друга постъпка, с която изобщо не се гордея, е, че по време на едно контролно подсказах на свой съученик, мислейки че му помагам. Учителят разбра за станалото и ние казахме истината. Тази случка ме накара да осъзная, че преди да предприемеш каквото и да е действие, първо трябва да го обмислиш добре, защото в опита си да „помогнем“ на някого, може да навредим на себе си и на него. /Златина/
…
Няма перфектен човек на тази земя нито безгрешен. За някои едни грешки са приемливи, за други не са. Но има грешки, които не се приемат от никого и затова трябва да се учим и да не ги повтаряме отново. Нашите провали, неуспехи и ежедневни грешки ни превръщат в това, което сме. Ние сами избираме дали да приложим наученото от тях или да обърнем внимание. Научаваме, че една грешка може да ни поведе към нещо по-добро, ако извлечем полза от нея, дълбоко се замислим за нейното значение и разберем, че за да сме я допуснали е имало някаква причина, и че тази грешка ще ни тласне нагоре ако разберем нейния скрит, дълбок смисъл. /Станимира/
…
Много са нещата, които трябва да научим чрез своите грешки. Те не трябва да се повтарят, но трябва да се допускат, за да научим нещо ново от тях. Ако избягваме допускането на грешки, няма да постигнем своето усъвършенстване. Те ни помагат да израснем и да се превърнем в хора, които могат да поемат отговорности, а поемането на отговорности е знак за зрялост и е начин за усъвършенстване.
Допускайки грешка, не трябва да се оправдаваме и да търсим вината в другите. Понякога, за да ни се разминат последиците, хората допускаме повторна грешка, като обвиняваме друг човек за нещо, което е извършено от самите нас. Много по-лесно е да се оправдаем с него и да се надяваме, че човекът отсреща ни е повярвал. Но дали е така? /Галя/
…
Винаги трябва да си дадем втори шанс, да опитаме отново, да положим повече усилия и да не допускаме старите погрешни ходове. По този начин, ние се учим на упоритост, укрепване вярата в себе си и натрупване така необходимия ни житейски опит. И ето, виждате ли колко е важно да правим грешки? Колкото и странно да звучи, точно така еволюира човека. Една грешка може да доведе след себе още цяла опашка от грешки. Но може и нещо друго да се случи – да ни научи, че животът е изпитание, което ние преминаваме всеки ден, допускайки грешки или поправяйки ги. Ако си взимаме поука от сторените грешки, тогава ние със сигурност претърпяваме едно градивно развитие, което може да служи за пример на всички около нас! /Марая/
Когато допускаме грешки e необходимо да се извиним, да си ги признаем и да се опитаме да не ги повтаряме. Има хора, които мислят, че са безгрешни и че винаги са прави. Има грешки, които са поправими. Има и такива, които са непоправими. Когато съжаляваме прекалено много за някоя грешка, ние започваме да се страхуваме да пробваме нови неща: да се преместим да живеем на друго място, да започнем нова работа, да се занимаваме с нещо, което не сме правили. Страхът от това, че можем да направим грешка ни спира да се развиваме и да пробваме да живеем по друг начин. /Мина/
Както всички тийнейджъри в пубертета, така и аз често реагирам импулсивно и допускам грешки. Доста често се случваше да нараня някого с прибързана реакция и после да съжалявам за това, от което се научих да се поставям в положението на другия и да премислям преди да отговоря. Друга от моите грешки е притеснението от мнението на останалите за мен. Не веднъж съм се спирал от опитването на нови неща, притеснявайки се какво ще си помислят моите съученици за мен. Веднъж се преборих с този мой страх и започнах да се занимавам с волейбол, което беше едно от най-добрите ми решения и трябваше да го направя по-рано.Това ме научи на решителност и повдигна самочувствието ми. Друга, често допускана от мен грешка, е бързото отказване от някои занимания. Когато видя, че в нещо не ме бива или не ми върви, понякога решавам да се откажа, вместо да продължа до края. Станах по-упорит в преследване на целите и мечтите си. Не винаги се съобразяваме със съветите на другите хора, поради което допускаме техните грешки. /Мартин/
…
Хората сме свикнали да делим събитията на позитивни и негативни, на грешки и успехи. Всъщност, някакви неща се случват и ние просто им слагаме определения. Хората се развиват най-много в резултат на най-трудните им преживявания, защото те знаят, че грешките са пътя към успеха. Такива хора имат богат опит. В тяхната ценностна система присъства едно важно твърдение: Всяко нещо се случва за мое добро и някой ден аз ще разбера защо!
Миналата година аз, като вече пълнолетен човек, с желание да си изкарвам парите сама , започнах работа в ресторант Happy. Получавах много добро заплащане и работата ми беше интересна, но натоварването беше изключително, и не можах да го понеса. Всичко беше останало на заден план в моя живот – приятелите ми, хобитата ,училището и когато започнаха паник атаките, аз разбрах, че просто не си заслужава. Оттогава научих, че колкото и пари да имаш е без значение, ако не си здрав и когато един ден си тръгнем от този свят това, което има значение е, колко сме обичали, и какво сме оставили след себе си за бъдещите поколения. /Джулия/
Човек греши докато е жив. Всеки ден, всеки час, всеки миг ние вземаме решения за нещо. Те винаги имат последствия независимо дали са значителни или не, краткосрочни или не, благоприятни или не. Не греши нищо този, който не иска нищо от живота. В стремежа си да постигнем целите си, можем да направим много грешни ходове, но най-важното е да се научим да се поучим от тях.
От грешките си се уча кое е правилно и кое не. Уча се да внимавам на кого се доверявам и на кого да разчитам. Също така, се научавам да не действам под влияние на емоциите си, а да обмислям всичко, за да не съжалявам. С грешките трупам опит, изграждам и усъвършенствам себе си. /Ана/
…
През живота си съм била обект на много нечии грешки, но това ме е направило по-силна.
На човешкия вид му е вродено да прави грешки и ако желаем да избягаме от тях, можем да прекараме живота си, като отшелник, което на свой ред би било грешка, понеже ще сме пропилели целия си живот да бягаме от нещо, което всъщност не е толкова страшно. /Десислава/
…
Още от ранна детска възраст родителите ни са тези, които ни учат как да разграничаваме постъпките си, но в стремежа си да ни защитят от всичко лошо, което ни заобикаля, те просто казват „не”, понякога дори без да обяснят защо. И тогава се поражда едно любопитство, което ни кара да се питаме какво толкова ще стане, ако направим онова, което са ни забранили. Именно това любопитство е довело след себе си голяма част от грешките, които всеки е допуснал, особено през юношеските си години, защото тогава търсим себе си и мястото си в живота. В търсене на моето място допуснах грешка, която не само няма да забравя, но и ще се постарая да послужи като урок на хората около мен. /Петя/