„Важно е само какво искате да постигнете и какви искате да бъдете“
Пишейки тези редове, си давам сметка, че опитът, който съм преживял, не може да бъде заменен. Той е важна част от моя живот и от това, което съм сега. Първото нещо, което искам да кажа, е защо и как постъпих в Дома за сираци в гр. София „Ран Босилек” или сегашното му име „Петко Р. Славейков”. Той се намира в близост до центъра на града, и е най-големия по площ и капацитет на Балканския полуостров.
Още в ранна възраст първото премеждие, което преживях, бе развеждането на моите родители. След процеса майка ми получи попечителство над нас. Първите няколко месеца след развода не бяха от най-леките. След това постъпихме в институцията, която ми помогна и възпита по такъв начин, по който дори и моите родители не успяха. Благодарен съм на Дома, който ме отгледа, но от друга страна така се отдалечих от семейните ценности и от семейството ми. С течение на годините си задавах въпроса „Ще стане ли човек от мен или не?” Човек, който е добър и го е грижа за всичко и всички или такъв тип, който краде, лъже и да не изброявам – ще го конкретизирам с две думи лош човек. В дома има много хора като мен, които ги е грижа за случващото се покрай тях.
Завърших успешно средното си образование с помощта на всички учители, възпитатели и приятели, които застанаха зад мен и ме напътстваха. Те повярваха в мен и ми дадоха стимул да се превърна в този човек, който съм днес. Получих подкрепа и от много фондации и дружества, които помагат на децата от домовете. Една от тях е Фондация Благотворител” с председател на фондацията г-жа Пенка Лазарова. Вече седем години работим заедно и имаме множество завършени курсове и класификации. Винаги съм бил за тезата, че „Има ли желание, има и начин!”
Тази година 2012 записах да следвам първото си висше образование във ВУЗ „Колеж по телекомуникации и пощи” със специалност „Мениджмънт и информатика в телекомуникациите и пощите”. Радвам се, че направих тази стъпка, защото както са казали хората, „Човек се учи докато е жив”. Затова пожелавам на всички да се замислят и да се запитат какво са постигнали до момента и могат ли повече. И като за финал ще добавя – не се страхувайте да бъдете себе си. Нищо не значи това, че сте израснали в такива институции. Важно е само какво искате да постигнете и какви искате да бъдете.
Петър