“Живата вода на Утуля” – гр. Варна
Представяме ви видео, изпратено ни от екипа на проект “Живата вода на Утуля”. Проектът е сред полуфиналистите в национален конкурс “Млад Благотворител” 2021.
Благодарим на учениците от СУ за ХНИ “Константин Преславски” гр. Варна за прекрасната идея и вложения труд! Успех!
Тематично направление: Екология /опазване и грижа за околната среда/
Цел на проекта: Да се почисти и облагороди местността около извора-чешма Утуля, както и да се почисти и възстанови чешмата. Да се обозначи мястото като начало на екопътека, свързваща паметните места в село Аспарухово.
Защо избрахте тази кауза?
“Като ученици в Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ в град Варна, ние получихме шанса да бъдем дългогодишни участници в проекта за научна експедиция „Аспарухово – бъдеще за фолклорния свят”, който има вече 13-годишна история. Основната цел на нашата експедиция е да изследва уникалната фолклорна култура на селото, да я архивираме и да я популяризираме, като търсим начини да гарантираме бъдещето ѝ. Село Аспарухово (Ченге) се намира в община Дългопол. Старото село днес се намира под водите на язовир “Цонево”, който е залял миналото му, но е създал неповторим мистичен ореол на това райско кътче от българската природа.
Символ на селото е природният феномен на Чудните скали, олицетворяващи вечната хармония на неговата красота. Селото се намира в сърцето на Стара планина, в началото на Айтоския проход, свързващ северна с южна България. Историческата роля на неговите жители в Османската империя е била да бъдат дервентджии – пазачи на прохода. Ченгени и до днес изпълняват тази своя мисия – те пазят и предават живо, знанието за българската ни същност.
Всяко лято ние отиваме в селото в началото на Горещниците и цяла седмица се срещаме с местните възрастни хора, за да запишем и да съставим тяхната родова история; проучваме историята на местните забележителности – 150-годишните църква и училище; работим в етнографски ателиета, за да усвоим типичните фолклорни дейности – носене на вода с менци от извора, месене на хляб, тъкане на царевична рогозка, плетене на украса за ръченик (кърпа за глава); възпроизвеждаме местни и български обичаи. Дискутираме екологичните проблеми и търсим решения, за да съхраним местната култура.
За нас светът на миналото е тъй необятен, също колкото необятни са и дълбините на изворите, отстоявали своята същност през вековете и достигнали до нас, за да изпълнят мисията си – да предадат своите знания, за света на тези, които са намерили време и начин да се впуснат в едно дълго пътуване към миналото. Затова чешмата Утуля е едно от мистичните места в село Аспарухово. За нас тя се превърна в един кръстопът, на който се срещат миналото, настоящето и бъдещето. От него извират толкова много истории, забравени спомени и неизказани истини.
Първоначално на това място е имало само извор, втулен в дънера на дърво, затова го нарекли Утуля. Чешмата е построена след 50 – те години и е имала два чучура. До нея има и друго огромно вековно дърво, което се разделя на две основни части – едната сочи на изток – към изгряващото слънце, а втората се е надвесила покровителски над нея, като майка, която пази своето дете.
Според българския фолклор, ако до извор има вековно дърво, това означава, че мястото е пазено от самодиви и те провеждат своите сборища там. Имаше време, в което ние не вярвахме в това, но поредицата от снимки, показващи тайнствени лица и образи, образувани от пръските на живата вода, ни разкри, че на Утуля мистичното е реалност. И всеки път, когато ние посетим чешмата, узнаваме по една истина – истината за живота, за света, за хората.
Линкът, който споделяме с вас е една импресия, която е създадена като изпълнение на експедиционна задача, свързана с водата и чешмата Утуля. …”