Моят живот след 10 години
„Остават ми още две години да уча, това е прекрасен период в живота на едно момче. Вече съм голям, а още не са ме налегнали проблемите на по-възрастните. Всичко това е много хубаво, но след тези две години трябва да се справям с живота сам, отгоре на всичко имам по-малка сестра, която разчита на моята подкрепа. Общо взето след 10 години се виждам един работещ човек. Много искам да имам семейство, от което досега съм лишен. Затова трябва да има до мен съпруга, която обичам. Семейство е, поне аз така мисля, когато и двамата съпрузи се обичат и край тях има деца. Много ми се иска да бъда на тяхното място, защото те със сигурност ще бъдат много обичани.“
Алекси, 17 г.
„Заспивайки вечер, много често си представям, че имам най-важното за мен – мой си собствен дом, дом, който аз съм си построил и обзавел с двете си ръце, и най вече благодарение на професията, която ще имам – мечтая да бъда строител. Мечтая и отлитам в друг свят, в друга реалност. Представям си как съм се оженил и имам деца -момче и момиче. Ще се възползвам от всички шансове, който ми дават в дома, за да мога един ден да бъда горд с себе си, да бъдат горди и моите деца.“
Николай, 17 г.
„Животът на един човек е такъв, какъвто той си го направи. Според мен, всеки човек има мисия, която трябва да изпълни. Много е трудно да мислиш за толкова години напред, защото за една година се променят толкова много неща, а след десет години, може би този свят, на който ние сега се радваме, ще е някъде далеч в нашите спомени. Знам само, че за толкова голям период ще създам много нови приятелства. А тези, които имам сега, само част от тях ще са още с мен. Животът, за съжаление, и разделя.
Не знам какво да очаквам след десет години… Може би няма съм тук, където съм сега, може би ще имам семейство… За десет години ще се случат много неща, но ние, хората трябва да се стремим към по-доброто, за нас и за Земята, и най-важното, да пазим сърцата си добри, отворени към хората около нас.“
Пенка, 18 г.
„След десет години аз ще съм завършила висшето си образование и ще съм практикуващ ветеринарен лекар. Мечтата ми е да имам собствена клиника, където да лекувам всякакви животни. Избирайки тази професия научавам, че няма по-хубаво от това да спасяваш животи. Нима беззащитните животни заслужават да бъдат захвърлени и изоставени?
Не мога да разбера и хората, които си доставят удоволствие от ловуване на животни. С какво им пречат сърнички, фазани, зайчета, нима те съществуват, за да доставят радост на ловеца, който ги отстрелва? Искам да живея спокоен живот, в който няма ловуване, няма убийства, няма жертви.“
Пепа, 17 г.