Вече 12 години развиваме програма Добродетели.
Защо часове по добродетели?
През годините имахме късмета да разговаряме за добродетелите с ученици, родители, учители и възпитатели и тези срещи се превърнаха в източник на насока и смисъл за много от нас. Често именно вниманието, което насочвахме към качества като уважение, щедрост, единство, смелост, старание и др., ни помогна да намерим отговори на трудни въпроси, пред които учениците и ние, техните възпитатели, се намирахме. Благодарение на часовете, посветени на добродетелите, успяхме да достигнем до едни от най-съкровените човешки копнежи – да постъпваме правилно, да посрещаме с достойнство предизвикателствата и да създаваме искрени и дълбоки взаимоотношения.
Темите за търпението, решителността, любовта, прошката, радостта нямаха възраст – и децата в предучилищните групи и техните пораснали братя и сестри, родители или възпитатели, задълбочаваха своите разсъждения и спомени за моментите, в които са ги получавали или проявявали с нарастващо вдъхновение и радост. Те ни споделяха за приятели и близки, които са оставили в тях траен спомен, благодарение на своите добродетели. Бяхме свидетели на това как младежи от бедни или заможни семейства с вдъхновение искат да бъдат пример за честност, целеустременост, съпричастност и грижа. Трогателни бяха и някои малки деца, които добиваха увереността да напомнят за добродетелите и на своите родители.
През годините бяхме свидетели на значими, осъзнати промени, които се извършваха с учители и с ученици. Часовете по добродетели бяха желаните, различните, очакваните, полезните, интересните, важните, истинските… Учители разказваха за своите наблюдения и горещо ни съветваха да се „преборим” за специални часове по добродетели в програмата на училищата. Защото е много по-силно въздействието, когато се дискутира задълбочено и се споделя преживяното, без да се оценява и коментира. Разговорите ни обикновено завършваха с извода, че всеки ученик, независимо от възрастта, се нуждае от часове, посветени на изграждането на характера.
Конкретните часове по добродетели позволяват на децата да дискутират въпроси, които засягат взаимоотношенията им, насочват и преосмислят поведението им. Подобно на всички останали часове, в които учениците изучават предмети като математика, литература, изкуство или природни науки, така и часовете, посветени на добродетелите, им дават възможност да осмислят целенасочено конкретното приложение на тези качества в ежедневието и да ги приемат за възможни и ценни, а не за абстрактни категории от приказките.
Станахме свидетели на интереса, с който малки и големи откликваха на темите за човешките добродетели и ни вдъхновяваха с мъдростта на отговорите. Това ни накара да се замислим за времето, в което децата израстват. Съвремието поставя множество въпроси, на които няма лесни отговори: Какво е моето място в едно отчуждено семейство? Как да успея? Какво ценят другите в мен? Какво означава да бъдеш щастлив? Как да обичам себе си? Как да създавам пълноценни взаимоотношения с другите? Кое е най-важното в живота? Как да се справя с гнева/тъгата/тревогата си? Как е правилно да постъпя, когато…? Много често семейството, приятелите, обществото и личността имат различни отговори на тези въпроси и днес, повече от всякога, човек е оставен сам да прецени кой е най-подходящият за него.
Когато децата започват да разпознават, разбират и да се вдъхновяват от добродетелите на характера, отговорите на тези въпроси започват да добиват повече яснота. Детето, а по-късно и възрастният, се научават да общуват и действат спрямо своята висша природа – да осмислят живота си според проявата на честност, щедрост, справедливост и смелост.
И, противно на очакванията на някои скептици, които срещнахме по пътя, добродетелите не правят децата наивни и мекушави. Напротив, те имат силата да им дадат нравствена устойчивост, насока за развитие и достойнство. Ето защо и като възпитатели ние се научихме, че една от задачите ни е да помагаме на децата да съчетават съпричастността със себеотстояване, търпението с целеустременост, нежността с решителност… Щедростта, честността, смелостта и единството не са вече прояви само на героите, за които слушаме и четем, а и цел на човека, който иска да се чувства щастлив. Този, който иска да запази доверието, да превъзмогне страха и да се свърже истински с другите хора. Изведнъж добродетелите не звучат само като абстрактни морални категории, а се превръщат в достъпни и вдъхновяващи качества. Показват ни как да превърнем тъгата в съпричастност, срамът в разбиране или недоволството в благодарност. Иначе казано – как да превърнем ежедневието в източник на радост и смисъл и да развием висшата си природа.
С огромно вдъхновение продължаваме да полагаме усилия да превърнем образованието и възпитанието в инструменти за изграждането на съпричастни, устойчиви и щастливи деца, които да се превърнат в осъзнати възрастни. Амбициите за успех, развитие и знание да бъдат съпътствани от стремеж към съпричастност, грижа, справедливост и щастие.
Надяваме се, че грижата за сърцата и характерите на децата са конкретни стъпки за установяване на мир в света, на справедливи обществени принципи и устойчива грижа за бъдещето.
За чувствата и емоциите
Заедно с вдъхновението от ентусиазма и интереса на учениците, часовете по добродетели ни научиха и на един много важен урок.
Опитът ни показва, че децата се вдъхновяват, вълнуват и очакват часовете, в които ще обсъждаме, играем и разказваме за най-хубавите човешки качества. Те самите успяват да вникнат в същността на отделните добродетели, разбират каква е ползата от това да ги развиваме и прилагаме, и могат да споделят какви са последиците, когато забравяме да ги прилагаме. Рисуват, играят и фантазират за тях, а някои родители споделят, че вкъщи разказват с ентусиазъм за часа, който са имали.
И тук идва интересно наблюдение: Колкото и задълбочено децата да знаят, разбират и говорят за добродетелите на характера, понякога се затрудняват да ги приложат на практика.
Важно е да отбележим, че това не се отнася единствено за децата, а и за нас възрастните. Наблюдавайки и себе си (в качеството си на учители по добродетели!), забелязахме същата тенденция. Можем да говорим с часове за една добродетел, но понякога попадаме в ситуации, в които ни се иска да я бяхме проявили точно преди малко. Това се случва и на децата – чувствайки се раздразнени, предадени, гладни, отегчени и др., те често не успяват да извикат и проявят добродетелите, за които така красноречиви са говорили по-рано.
„ЗАЩО?!” Като възпитатели и хора си задавахме този въпрос неведнъж, а понякога и с напрежение и отчаяние. И, честно казано, минаха години преди отговорът да добие яснота:
БЕЗ ЕМОЦИОНАЛНА ЗРЯЛОСТ НЕ МОЖЕМ ДА ПОСТИГНЕМ НРАВСТВЕНА УСТОЙЧИВОСТ.
Когато човек не е емоционално зрял, той не успява да разпознава и разбира добре своите емоции и чувства, както и тези на другите, да познава нуждите и поведението, които стоят зад тях. Това може да доведе до импулсивност, самосъжаление, агресивност, тревожност, нерешителност, трудност в разбирането на нуждите на другите и в създаването на здрави взаимоотношения и създава поведения и нагласи, които затрудняват живота на нас и хората около нас.
Емоционално зрелите и интелигентни хора успяват да наблюдават и управляват своите емоционални преживявания и поемат отговорност за настроението, поведението и изборите си. Те разбират и управляват желанията си, успяват да взимат осъзнати решения, да приемат критика конструктивно и да създават и поддържат здрави взаимоотношения.
И макар образът на емоционално зрелия човек да е твърде напреднала задача за децата, то това е времето, в което те полагат основите на тези знания и умения, благодарение на своите възпитатели. Като учители се уверихме, че за да може часовете по добродетели да имат трайно и устойчиво въздействие върху децата, е важно да насърчаваме тяхното емоционално съзряване – разбирането и управлението на чувствата и емоциите им. Докато децата са в процес на учене на тези умения, им е по-скоро трудно да прилагат с постоянство моралните принципи, на които ги обучаваме. Същото се отнася и за възрастните, които са в процес на развитие на емоционалната си зрялост. Когато ревността, гневът или страхът вземат връх, те диктуват поведението ни по-бързо и сигурно, отколкото умението да проявим доверие, спокойствие или смелост. Много често емоциите, които са трудни за преодоляване, са част от нашите първични реакции, които се движат по кратки и бързи пътища в нашия мозък, дотолкова, че понякога се чудим кога сме реагирали по толкова неуместен начин.
Когато помагаме на децата да развиват своята емоционална зрялост заедно със своите добродетели, ние им помагаме да укрепват уменията си за себепознание и общуване, като проявяват своите добродетели дори когато са ядосани, уплашени или обидени.
Колкото повече научаваме за емоциите и добродетелите, толкова по-често се убеждаваме, че голяма част от добродетелите са трансформирани „трудни” чувства – смелостта е трансформиран страх, себеотстояването е трансформиран гняв, щедростта е трансформирана алчност и др.
Затова в наръчниците „Уроци за сърцето“ се отказахме да виждаме емоциите като „положителни” и „отрицателни”. Приемаме ги като наши неизменни спътници, ценни показатели за собственото ни развитие и един от най-важните аспекти за изграждането на човешкия характер.
Как гледаме на емоциите, можете да разберете в наръчниците „Уроци за сърцето”.
