Кристиян Андреев – „Благодарен съм на хората, които отвориха чадърите си за мен“
Кристиян-Елин Андреев е на 18 г. от гр. София. Учи в Професионална гимназия по текстил и кожени изделия. Кандидатства в програма “Постигам по-висок успех” с отличен 5.82 от изминалата учебна година.
Кристиян-Елин описва себе си по следния начин: “Лесно заинтригуващ се съм, опознавател. Отговорен, инстинктивен. Обичам да пътувам. Много ми е омръзнала еднотипността на града. Открих, че ми харесва да плувам. Обичам да чета и да ходя на концерти.”
Интересите му са в областите плуване, рисуване, фотография, музика и визуални изкуства. Желае да се научи да свири на китара. Успешно балансира между трите си основни ангажимента – учене, работа в хранителен хипермаркет и обучение в шофьорски курс.
В есето си на тема “Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да го уловим с платната си”, Кристиян-Елин е написал: “Бурните ветрове ни затрудняват, но те отминават. Слабите пък ни отегчават, както през лятото, когато е такава жега, че си пожелаваме да повее ветрец, да разхлади малко… Моята буря премина. Слях се с нея, нанесох опустошителни удари. Посоката ми беше неясна. Но съм благодарен на хората, които отвориха чадърите си за мен. Заради тях и моите усилия, сега хоризонтът е чист. Салът е здрав, завинаги обаче ще си остане потопяем, ако не внимавам. Сега трябва да прибавя платната и да се отправя на дълго пътуване. Но в края му ще съм щастлив и успял. Пътуването ще ме запознае с много други вдъхновяващи хора, с които искам да красим света.”
–
На въпроса “Какво е шедростта?”, Кристиян-Елин отговаря: “Случвало ми се е в училище да черпя съучениците си. На улицата съм помагал на хора в затруднено положение. Щедростта е вид доброта, но не е хвалба или твърде голяма горделивост. Тя е съпричастие, подкрепа.”