Валерия Василева – „Приспособявам се към ветровете и намирам спокойствие в знанието, че хоризонтът винаги е пред мен.“
Валерия Василева е на 16 г. от гр. София. Живее с баба си. Учи в ЧСУ “Петко Рачов Славейков“, като училището поема грижата и таксите на момичето. Кандидатствала е в програмата “Постигам по-висок успех“, с общ отличен успех от завършването си на десети клас. Сега Валерия учи в 11 клас и продължава да има стремеж към знания.
Харесва й да учи езици – английски и френски, играе шах, тренира плуване и гимнастика. Но най-много от всичко я привлича изкуството. Рисува и прави скулптури. Танцува балет и пее в детския радиохор на БНР. Посещавала е уроци по пиано, акордеон и барабани, а в момента се учи да свири на китара. Счита, че “музиката е лек за душата и облагородява човека.“
Описва се така: „Виждам се като човек, който харесва да общува с нови хора и отворен за нови възможности. Мечтател и човек, който действа.“
За любими занимания и интереси и постижения в училище, тя ни пише: „Много са. Харесвам изкуството, харесвам и науката. Но на първо място харесвам да помагам на хората. Смятам да се занимавам с медицина. Всяка учебна година се старая да откривам нови приятелства и давам всичко от себе си. Справям се добре на тестовете си като полагам труд върху уроците си. Подготвям се за предстоящо състезание Creative Writing, което ще се състои в края на месеца и съм сигурна в уменията си по английски език. Преминах през много тестове и презентации с подобаващи резултати и искам да продължа по този начин до края на годината.“
В есето си на тема „Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да го уловим с платната си“, Валерия е написала: „Буйни ветрове клатят света ми, светкавица се спуска по мачтата и дървени трески летят из въздуха като стрели. В следващия миг мощна вълна ме събаря от палубата и изведнъж се оказвам погълната от безмилостните пориви на океана. Потъвам по-надъблоко и по-надъблоко. Как се случи това? Отвреме, за което не мога дори да си спомня, съм искала да съм мореплавателка. С жажда да опитомя седемте морета, да разкрия какво се крие в дълбочините, и да откривам нови земи… Морето не е лесно за поддръжка. Всяко пътуване оставя своя отпечатък.Приспособявам се към ветровете и намирам спокойствие в знанието, че хоризонтът винаги е пред мен.“
–
На въпроса “Какво е щедростта?“, Валерия е отговорила: ”Имате ли дни, в които всичко ви дразни? Чувствате се капнали от умора, легнете да починете. Тогава… Някой ви позвънява. Не ви се говори, вдигате телефона. ‚Как сте днес? Ядохте ли?‘. И изведнъж, някой чука на вратата ви с торба пълна с храна. Това е този, който искрено жела доброто на другите. Той е нежен в моменти на изпитание, усмихва се в моменти на щастие. Не става дума за грандиозни действия, а за малки ежедневни избори, които правят този свят по-добър. Всеки има възможността да бъде този човек, стига да го иска.“