Полуфиналисти – Мисия Ромбана
Видеото представя проект „Мисия Ромбана“, който се класира до полуфинал в Национален конкурс „Млад Благотворител“ 2022 г.
Видеоклипът е създаден и ни изпрати Алина Ставрева, ученичка в 8-ми клас в Природо – математическа гимназия „Атанас Радев“, гр. Ямбол
Алина подхожда емоционално към каузата да пазим и съхраняваме българските фолклорни традиции. Тя планира дейности, които да помогнат да се съхрани за бъдещите поколения обред и музика по време на Лазаруване, както те живеят все още в едно българско село под името Ромбана.
Ето цитат от проекта:
Цел на проекта: „Да обединим усилията си, за да съхраним във времето и оставим на поколенията песните и обредността на една уникална и стародавна традиция – Ромбана, местното лазаруване от село Генерал Инзово, което не се среща никъде другаде в страната. Дали, ако не положим усилия, рискуваме да бъдат загубени специфичните и красиви местни традиции, които се срещат само в едно село, като в този случай? Дали не е време вече за „Червена книга“ за някои елементи от българския фолклор, на българските народни песни и обичаи…?“
Защо избра тази кауза?
„Занимавам се с музика от малка. Ходя на школа по поп и джаз пеене. Не съм се занимавала с народна музика и с български фолклор. Преди две години, преди КОВИД да ни превземе и затвори в домовете ни, баща ми ме покани да отидем в село Генерал Инзово, на едно пролетно надпяване и надиграване. Видях едни жени в много красиви носии, каквото никъде другаде не бях виждала. И песните им бяха различни. Попитах баща ми какво е това, а той ми каза лазаруване. Бях виждала лазарки и слушала лазарски песни, но тези бяха различни. Стопанката на читалището, Янка Лилова – една интелигентна жена, която някога е била учителка, ми каза, че това е Ромбана – местното лазаруване. То е толкова различно от всички останали места, защото тук, в това село по специфичен начин са се срещнали двете култури – българската и гръцката. И така се е родила през вековете тази уникална местна традиция с обредност и песни, които никъде другаде няма. Няма и училище вече в селото. Затворено е в далечната 2008 година. Иска ми се повече хора да знаят за този уникален местен празник, повече хора да чуят специфичните местни лазарски песни на Ромбана, повече хора да дойдат в това село, да се полюбуват на прекрасния малък музеен комплекс Старата Акбунарска къща, на красивите автентични носии и да се потопят в останките от една стародавна традиция, която рискуваме да загубим за поколенията, залисани в делниците и плановете си. Дали вече не е време да се обърнем към онези песни и обичаи в българския фолклор, които се срещат само на определени места, само в конкретното село, да ги запомним и да ги пренесем като жива памет през поколенията за поколенията…?“