Минка Коюмджиева – „Нещо ще израсне от всичко, през което преминаваш и това ще си ти!“
Минка Коюмджиева е на 18 г. Живее в гр. Велико Търново. Учи в Профилирана хуманитарна гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” със специалност “Изпълнител на термални процедури”. Кандидатства по програма “Постигам по-висок успех” с общ успех от единадесети клас, много добър 5.06.
Тя описва себе си така: „Ученичка съм в 12 клас, със специалност “Изпълнител на термални процедури”. В свободното си време обичам да чета различна литература и по – специално такава свързана с личностното развитие. Обичам да спортувам, да се разхождам сред природата и да слушам музика. Определям се като спокоен, уравновесен, любознателен човек, който има желание да се развива в сферата на психологията. След успешно завършване на средното ми образование, бих искала да продължа да уча във Великотърновския университет, специалност психология. Израстнала съм в социални услуги… Обичам да помагам в различни дейности, да подпомагам по – малките ми братя и сестри. Обичам да чета, спортувам и се интересувам от теми свързани с психолохия и личнотно израстване. С участията ми в различни спортни турнири, имам постижения в сферата на леката атлетика и тенис на маса.
Минка е ученик в последна година в гимназията. Желае, впоследствие да кандидатства в специалност Психология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”.
В есето си на тема “Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да го уловим с платната си”, Минка е написала: “Всеки ден сме изправени пред нови предизвикателства и докато
светът около нас може да бъде хаотичен и непредсказуем, ние можем да използваме тази енергия, за да ни движи напред, вместо да ни дърпа назад. Вятърът е неизбежен, но изборът на посока зависи от нас. Аз ще продължа да предавам доброто нататък и ще уча по-малките от мен да го постигнат. Нещо ще израсне от всичко, през което преминаваш и това ще си ти!”
–
На въпроса “Какво е шедростта?”, Минка отговаря: “Щедрост за мен е не само дума, а усещане и призив. За мен е напълно нормално когато видя някой в нужда, да помогна с каквото мога. Носи ми удовлетвореност и пълноценност. когато направя подобна добра постърпка, не очаквам нищо в замяна, защото ми е достатъчно чувството на удовлетвореност. За мен най – хубавия подарък, който съм получавала е времето с хората, които ме подкрепят и подпомагат в израстването и развитието ми. Оценявам времето и вниманието.”