Даниела Хаджийска – „Ако бях се примирила със съдбата си, сега нямаше да живея по този начин“
Даниела Хаджийска е на 17 г. от гр. Пловдив. Живее в Преходно жилище за девойки към КСУ “Олга Скобелева”. Учи в Професионална гимназия по хранителни технологии и техника – гр. Пловдив. Кандидатства в програма “Постигам по-висок успех” с отличен 5.83 от изминалата учебна година.
Даниела описва себе си по следния начин: “Аз съм Даниела. Уча в ПГХТТ-Пловдив от 2021 г. Сега съм 11-ти клас. Специалността, която изучавам е “биотехнолог” и я усещам като моята насока за работа в бъдеще. Участвам в конференции и състезания по история и журналистика. Имам около пет награди и съм много горда с тях, защото мога да покажа на света и хората, които ме заобикалят, нещата които ме вдъхновяват.”
Интересите си описва по следния начин: “Моите интереси са доста и най-различни… Както споменах по-горе, моята специалност е биотехнолог. Също така, участвам в конференции и състезания по история и журналистика. Хобито ми е да танцувам, обичам музиката и танците.”
В есето си на тема “Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да го уловим с платната си”, Даниела е написала: “Съдбата е равна на посоката на вятъра... За хората, които казват, че съдбата няма как да промениш и каквото е написано, ще си го живееш, независимо какво мислиш, аз ще кажа: “не”. Ако бях се примирила със съдбата си, сега нямаше да живея по този начин, нямаше да съм толкова усмихната, нито щях да бъда добра в нещата, с които се занимавам… Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да го уловим с платната си, така да продължим по нашият ритъм и вече вятърът да играе нашата игра, да вее нашите платна за нас, а не за други очи, за други души или за его. Да се потопи в нашият свят, да оцени това, че платното е било на правилното място, за да го спре и да поеме по една много по-светла и красива земя, наречена щастие. Щастие на мечтаещите и силни хора.”
–
На въпроса “Какво е шедростта?”, Даниела отговаря: “Щедростта се проявява тогава, когато видим, че някой има нужда от нашата помощ… Независимо с какво помогнеш, дали ще е с торбите на възрастната ти съседка, или с материални средства, в теб не изкача въпроса „Защо го направих?“, а изкача изречението“беше правилно да го направя“, и на лицето ти се очертава една красива , топла и широка усмивка. Чувстваш се щедър, не защото си дал нещо на някого, а защото сте срещнали погледите си, видял си в очите му каква радост се излива, щом види добър човек като теб, да бъде щедър. И си казваш: да си щедър се раждаш, хубаво е да си щедър, добро е да помагаш.”