Красимир Илчев – един от дванадесетте
Тази година ви представяме индивидуално всеки от нашите стипендианти по програма “Постигам по-висок успех”. Днес ви срещаме с Красимир Илчев от Нова Загора, той е един от нашите 12 ученици и студенти! Той е целенасочен и умее да постига целите си!
Днес Краси има рожден ден и се радваме да го представим на неговата лична дата!
За да постигнат стипендията, кандидатите ни изпращат есе по поставена тема. Тази година, темата беше: „Нашата главна нужда е от някой, който да ни вдъхновява да бъдем това, което знаем, че можем да бъдем.“ /Ралф Уолдо Емерсън/.
Ето цитат от есето на Красимир:
“Човешкият живот е едно пътуване израстване, както физическо, така и духовно. И този път е свързан с много въпроси, избори и дилеми. Израстването на личността може да бъде трудно и самотно. Но може да бъде „осветено” от някой, който ни вдъхновява, който ни помага да „полетим” Моят личен живот е едно подобно пътуване, загубено и отново намерено, благодарение на вдъхновението.
Нека да започнем, аз съм на 16 години, уча и се опитвам да полагам всички усилия, за да мога да поддържам значително висок успех. Разбира се не уча само за високи оценки, те могат да се изкарват, и с преписване, и с подсказване от някой съученик, който си знае материала. Моята лична цел е не да уча, за да завърша с висок успех, а да уча, за да бъда знаещ, по-можещ и преуспяващ след години в живота. Но тук идва и моментът, в който да спомена, че това не винаги е било така.”
Есето продължава с това, че Красимир открива нов приятел, който го вдъхновява: “…Така, благодарение на това момче, аз основах Младежка организация в моето село към Народното читалище, чиято дейност има културно-масов характер. Оглавих организацията неформално и така след всяко инициирано от мен мероприятие селото ни бе определяно като „културно-духовен център” в Общината. И това е благодарение на въпросния човек, упоменат в по-горните редове. Това обаче не е всичко. Паралелно с учебния процес, ръководенето на Читалищната дейност, аз започнах да членувам и в различни организации, сдружения и клубове. Вдигнах значително своя успех и задача номер 1 в моето ежедневие е да усвоя и дори „попия”, ако мога така да се изразя уроците, от училище, след това и да се занимавам с всички тези извънкласни дейности, ръководни и не. Баща ми, който почина наскоро беше изключително радостен и доволен, че аз израснах, не само физически, но и умствено, и психически и не веднъж съм чувал похвали за това, с което се занимавам, за интереса ми към знанието и непрекъснатото желание да науча нещо ново.”
Интервю с Красимир, при кандидатстване за стипендията в началото на настоящата учебна година:
Каква беше изминалата учебна година за теб? /Разкажи, за успехите си, в спорт, хоби или нещо друго. В кои области са твоите интереси? Какво те вълнува?
Миналата учебна година, за мен беше доста ползотворна. Бих я нарекъл екстравагантна до известна степен, основно заради онлайн обучението и обучението на ротационен принцип. Изпитвах известни затруднения по време на обучението, тъй като не е същото, както когато си в класната стая.
Обичам да се занимавам с културно-просветна дейност, ръководя неформално сдружение, което спада към Народното читалище. В училище членувам в различни клубове и обичам да се включвам в училищни мероприятия и конкурси.
Кои са силните черти на характера ти?
Упорит съм и не обичам да се отказвам, ако се заема с нещо. Всичко, с което се захвана го довършвам до края, независимо колко ще е трудно и колко усилия ще възложа. Всеки мой неуспех или провал ми служи за мотивация. Всяка моя грешка я вземам като урок и се уча от тях. След всеки неуспех, разбирам своите минуси и полагам всякакви усилия, за да ги изчистя и да бъда по-добър от колкото съм бил.
Отдават ми се ръководните позиции. Смята, че имам лидерски качества, като това не е само мое мнение, но и на мои приятели, с които ми се е налагало да работя заедно.
Ако имаш супер компютър, който знае отговора на всеки въпрос, свързан с ……(любима област, известна личност, хоби), какъв въпрос щеше да му зададеш?
Ако имах подобен компютър, въпросът който бих му задал, най-вероятно щеше да бъде „Какъв е смисълът на живота?”.